Иван Игов: Тормозените в училище деца са проблем на бъдещото общество

23 април, 2015 17:00 | Гост | Няма коментари

Иван Игов: Тормозените в училище деца са проблем на бъдещото общество

Иван Игов е завършил психология в Софийския университет. Един от основателите на практическата психология в България, преподавател по психология, член на Дружеството на психолозите. Работи като консултативен психолог.

Akademika.bg се срещна с него по повод изнесената информация от Министерството на образованието и науката, че за по-малко от година насилието в училище се е увеличило в пъти.

– Г-н Игов, преди години под «насилие в училище» разбирахме сбиване на деца в училищния двор или наказание от учител. Сега формите на агресия в училище като че ли станаха доста повече. Така ли е?

– Насилието си остава насилие във всички аспекти на агресивното поведение. Даже нещо повече. Много често родители и учители не обръщат внимание на насочената от децата агресия към тях. Повече прави впечатление агресията навън – към съученици, учители, родители. В същото време има голяма група деца, агресивни спрямо себе си . Те развиват чувство за непълноценност, самообвиняват се, чувстват се незначителни. И това е голям проблем в България, защото страната ни от години е начело в Световната здравна организация по самоубийство на деца. Всяка година у нас се самоубиват между 40-50 подрастващи. Когато говорим изобщо за агресия, трябва да се знае, че вътрешната е по-страшна от външната, която може да бъде видяна.

– Тормозът в училище също увеличава мащабите си.

– Понятието тормоз означава, че дете или група деца са подложени на агресия от свои връстници или други съученици поне 2-3 пъти седмично. Това може да продължава с месеци и години. Става дума за много голям проблем навсякъде по света, включително и в Русия. Известно е като булинг (от bull – бик). У нас отговаря на понятието тормоз. Проблемът е толкова сериозен, че има международен ден за борба с булинга в много европейски страни, както и Закон срещу училищния тормоз между връстници. България е далеч от такова законодателство. Може би това е причината да имаме най-висок процент в ЕС тормоз между децата. Преди 5-6 г. наше изследване на психолози съвместно с УНИЦЕФ установи, че 25-27% от децата в училище са подложени на тормоз при средни европейски цифри 14- 19%. Само преди няколко месеца ЕК също обяви, че сме на първо място по тормоз между връстници в ЕС.

В последните няколко години класическият тормоз, който се изразява във физическо насилие и психически обиди, се измества в интернет. Преди децата бяха защитени вкъщи, в училище, но сега няма спасение от този виртуален тормоз – той се разпространява в глобалната мрежа чрез мобилните телефони. Най-често на него са подложени децата около VII клас. Промените във формите на насилие са много и следват бързите промени на обществото в света. Като родители и учители трябва да сме готови да приемем тези предизвикателства. В момента обаче сме далеч от това – изследване отпреди 2 г. показва, че само 15% от родителите и 13% от учителите знаят какво правят децата на компютър без възрастен. Другите сякаш не се интересуват, което е голям проблем.

– Как трябва да реагират жертвите на училищен тормоз?

– Разбирането за тормоза е, че и упражняващите насилие, и насилваните са жертви – защото става дума за деца. Ако това не бъде спряно, едните – тези, които смятат, че с агресия може да постигнеш всичко – да вземеш парите на другите, да получиш псевдоавторитет от връстниците, и като възрастни продължават да бъдат такива. Изследвания показват, че децата насилници в училище по-късно имат два пъти по-често проблеми с правосъдието. Що се отнася до насилваните деца, те обикновено става възрастни с ниско самочувствие, лоши умения за справяне с живота и в голям процент неудачници. В момента има няколко десетки дела във Великобритания и САЩ срещу общинските власти от вече възрастни хора, които съдят училището си за това, че е провалило живота им и че не ги е защитило. Има издадени присъди в полза на ищците, което говори, че ако не се справим сега, проблемите на децата всъщност са проблеми на бъдещото общество.

– Останаха ли у нас училища, защитени от насилие? Наличието на охрана повече сигурност ли дава?

– Не. Естествено, че няма гаранция. Според изследвания тормозът е минимален в малките диференцирани училища. Проблемът е, че запазихме една архаична структура, т. нар. СОУ-та. Така на една малка територия в градовете има 1000-2000 деца, а училищата са строени за по 300-500 деца. Това влече след себе си огромни усложнения. Става дума за шест възрастови групи – ученици от 6 г. от 19 г. Малките се сблъскват с негативното поведение на големите по двора – те пушат, пият… Учители и ученици не се познават взаимно, което означава, че няма контрол върху поведението на децата. Каквато охрана да се сложи, не може да се грижи за поведението на 2000 деца. Преди 50 г. –в средата на 70-те години на ХХ век, когато имаше бум на раждаемостта, нямаше достатъчно училища. Училищните сгради се оказаха малко и тогава беше въведен двусменният режим като временна мярка. Не зная дали читателите си дават сметка, че този режим ограбва 1,3 г. от образованието на децата. Стандартният учебен час е 45 минути, а при двусменното обучение е 40 минути. Като го умножите от I до XII клас, прави 1,3 г. по-малко образование. Решението е големите СОУ-та да бъдат разделени на начални, средни училища и гимназии както по времето на нашите бащи. Тук е отговорът на вашия въпрос. В малките градове старият модел е запазен. В Омуртаг например има най-ниско ниво на тормоз в България. Това е етнически разделен на три град, но в него има отделно начално, средно и гимназиално училище. В малкото училище децата са обгрижени и контролирани, всички се познават, дори по име. Това е нормалната училищна среда. Ако не я възстановим, каквито и велики програми срещу тормоза да правим, ще останат неефективни.

Яна ИВАНОВА

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата