Проф. Златозар Боев: У нас има работа за орнитолози, но няма достатъчно специалисти

1 април, 2015 09:00 | Гост | Няма коментари

Проф. Златозар Боев: У нас има работа за орнитолози, но няма достатъчно специалисти

Проф. Златозар Боев е роден през 1955 г. в София. Завършил е биология в Софийски университет «Св. Кл. Охридски». Интересува се от палеоорнитология; орнитоархеология; еволюция на птиците; оредяване и изчезване на птиците; история на зоологията. Завежда отдел «Гръбначни животни» в Националния природонаучен музей.

Akademika.bg се среща с него по повод 1 април – Международния ден на птиците.

– Атрактивна ли е за младите в България професията орнитолог?

– В целия свят орнитологията е най-развитата зоологична дисциплина. Със своите 10 000  съвременни вида класът на птиците (Aves) е първенец сред гръбначните животни на сушата. А птиците са и най-популярните, най-обичаните, най-възпяваните, изобразявани и изучавани животни въобще.

Орнитолозите са най-многобройните учени сред зоолозите в почти всички страни. Така е и у нас. За своето 137-годишно съществуване орнитологията в България стана професия на цяла плеяда български учени – в края на ХХ век надхвърлиха 60.

В последните години интересът към орнитологията обаче е значително изменен. Многобройните програми с добро финансиране за опазване на защитени и застрашени видове животни – най-многобройни от които са отново птиците (!), „инвентаризирането“ на биологичното разнообразие в защитените природни територии и особено тези от Европейската екологична мрежа „Natura 2000“, изготвянето на доклади за оценка на степента на въздействие върху защитените зони или за оценка въздействието върху околната среда, мониторингът в районите на ветроенергийните паркове и много други приложни аспекти, привличат голям брой наблюдатели (съвсем не всички са изследователи) на птиците, както и професионални орнитолози. Броят на последните обаче съвсем не е голям. В БАН – най-значимият изследователски център у нас, има общо 6 орнитолози професионалисти. В други институции в столицата има още 3-4, и още толкова – в страната.

– Лятото на 2014 и 2015 г. (от 20 юни до 20 юли) е времето на VІІ Международно преброяване на белия щъркел във всички страни в Европа. Защо е важно и „международно“?

– Белият щъркел е разпространен в Европа, Азия и Африка. Основните му зимовища са в Африка на юг от Сахара и в полуостров Индустан в Азия. Видът е много добър индикатор за състоянието на природната среда. Той е синантропен – понася човешкото присъствие и се придържа към селищата. Преброяването трябва да е международно, за да се получи цялостна и възможно най-вярна картина за числеността му. От България например докъм 5-10 септември вече са отлетели над 97% от нашенските щъркели. Много рядко остават да зимуват единични, най-често болни, екземпляри, около незамръзващите водоеми.

– Разкажете за застрашените от изчезване птици днес – какви са причините?

– В природата процесът на изчезването на видове е толкова естествен, колкото и процесът на възникването на нови видове. Изчезвания, вкл. и т. нар. масови изчезвания на видове е имало и винаги ще има. Проблемът е, че с увеличаването на числеността на Homo sapiens, площите и ресурсите на планетата ни, които се похабяват от неразумното им използване, се увеличават с темпове, които далеч изпреварват самовъзстановителните възможности на природата. Международният съвет за защита на природата (IUCN) ежегодно допълва своите „червени списъци“ на застрашените видове растения, гъби и животни. Националните „червени книги“ също набъбват обезпокоително. Във второто издание на „Червена книга на Република България“ (2011) са включени общо 287 вида и подвида животни, които се отнасят към четири категории: изчезнали (30), критично застрашени (87), застрашени (70) и уязвими (100). Брадатият лешояд – символът на българската природозащита „отлетя“ в небитието над България преди 50-60 г. Преди 25 г. от българския бряг отплува завинаги и черноморският тюлен монах … Сивият жерав, голямата дропла, черният лешояд и още много други видове от повече от половин столетие са прогонени от нашите земи…

Много от щетите, нанесени на нашето биологично разнообразие, могат да бъдат възстановени, но се необходими на първо място по-висока природонаучна култура, държавническо мислене с хоризонт поне 25 г. напред, както и активно сътрудничество със съседните ни държави.

– Вие сте специалист по изкопаеми птици. Какви птици е имало по нашите земи?

– Палеоорнитологията е изключително увлекателна наука. Допреди 25-30 г. не знаехме почти нищо за птиците, които са летели, пели и цвърчали над нашите земи в миналото, по времето на древните ни предци или в още по-отдалечени времена, когато на Балканите са господствали динозаврите.

Днес разполагаме със сведения за над 310 вида птици, които са оставили в земните пластове край някогашните реки или в пещерите на България, своите костни останки. Откритите изкопаеми (фосилни) птици заслужават по-подробно представяне, но тук ще споменем само за някои от най-впечатляващите находки.

Така например в България на две места бяха открити останките от най-едрата известна птица, обитавала някога Европа – каратеодоровият щраус, който е тичал там, където днес е … Пирин – между места и Струма, преди 7 млн. г.!

Намерени бяха и останки от едни от последните диви пауни в Европа. Техните съвременни роднини са „избягали“ днес далеч на юг  – в Индустан и Индокитай, но преди 5 млн. г. са обитавали крайречните гори в поречието на пра-Дунав.

А какво ще кажете за български птици-носорози? Днес тези страни горски гиганти се срещат в дъждовните гори и саваните в Африка на юг от Сахара и в Южна Азия, но техни роднини преди 7 млн. г. са ловували из саваните на днешна Южна България! Нашите птици-носорози са първото доказателство за разпространението на тези „екзотични“ птици на европейския континент.

Яна ИВАНОВА

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата