Проф. Валери Стефанов: Бедният език означава беден свят

28 май, 2015 09:00 | Гост | Няма коментари

Проф. Валери Стефанов: Бедният език означава беден свят

Проф. Валери Стефанов е роден през 1958 г. От 1984 г. е преподавател в СУ „Свети Климент Охридски”. Бил е ръководител на Катедрата по българска литература и декан на Факултета по славянски филологии. Доктор на филологическите науки. Професор по история на българската литература. Автор на десетки литературоведски и художествени книги.

Akademika.bg се срещна с него по повод отбелязания преди дни празник на българската просвета и култура и на славянската писменост.

– Проф. Стефанов, защо в глобализиращ се свят като нашия, където в редица професии чуждият език е вече задължителен, а повече от един чужд – още едно предимство, е важно не просто да говорим своя език, а да го познаваме и ползваме добре?

– „Границите на моя език са граници на моя свят” е казал един философ през ХХ век. Бедният език означава беден свят, свят ограничен от незнанието. Езикът е екран на нашия интелектуален и емоционален потенциал, чрез него ние ставаме интересни или безинтересни на другите хора. Езикът е средство за въздействие, той притежава огромни възможности да променя хората и света. Затова старите гърци освен граматика са учили и риторика. Затова революциите избухват първо в езика, а после продължават по площадите. Родният език е изключително силен белег на идентичността и грижата за него винаги е била приоритетна за зрелите общности. Ако перифразирам апостол Павел: „Щом език нямам, нищо не съм.”

– Може ли бедна държава като нашата да има високо ниво на образованието, просветата и културата? И само от парите ли зависи това?

– Бедността има много измерения и едно от тях е духовната бедност. Много бедни хора са получили добро образование благодарение на личната си всеотдайност и вярата в силата на знанието. Как да се развива една държава, в която именно вярата в знанието се е сринала! Доброто образование не се прави само с пари, то се прави чрез мотивации. То е успешно само при наличието на такива обществени нагласи, които го разпознават като основополагаща ценност. Непрекъснато се правят структурни реформи, а реформите трябва да започнат от нагласите, от главите на хората, от ценностите, които са колективен ориентир.

– Казвате, че «знанията следва да се преподават с достойнство и според регламент». «Следва» е препоръка, как е в действителност?

– Преподаването е сложно умение, наистина е изкуство. Не е достатъчно да владееш предмета си, за да си добър преподавател. Необходимо е да направиш знанието интересно, да го композираш и сюжетираш така, че да го пожелае аудиторията. Достойнството в случая означава респект към знанието, а не непрекъснати реверанси към конюнктурата на аудиторията. Ще те слушат тези, които са готови да следват маршрутите на твоята мисъл, които искат да се изкачат някъде по-високо от нивото на всекидневното бърборене. Дали е така в действителност? Да. Когато има какво да кажеш на младите хора, има кой да те последва. Не всички, но достатъчно, за да си максимално мотивиран.

– Отново ваш цитат: «На своя „вход“ университетът се сблъсква с все по-смаляващо се знание и с все по-бедна хуманитарна култура.» Как един преподавател работи в тези условия?

– Българското училище не изпълнява своята социална задача и това е публична тайна. То раздава дипломи, но не ги обезпечава със знания. Не сме срещнали родител, който да скъса дипломата на детето си, когато знае, че зад нея не стоят реални знания. Напротив, видели сме другото, ожесточени битки за празни оценки и високопарни документи. Това е колективна симулация, скъпо платен симулакрум. Това е една двойно платена лъжа. Първо, държавата и родителите плащат за едно неефективно образование. Второ, плащаме всички ние, когато хората с дипломите отидат на пазара на труда и там ни пресрещнат с неграмотността и бездарието си. Не искам да ме лекува човек с диплома за лекар, искам да ме лекува добър лекар.

– Изследване на «Алфа рисърч» по случай световния ден на книгата установи, че 19% от българите никога не са си купували книги, а едва 7% са си купили книга в последния месец. Трябва ли да ни тревожат тези данни и защо?

– Да купиш книга означава, че си любопитен, интелигентен и емоционално грамотен човек. Книгата е събеседник в тишината на едно духовно съсредоточаване. Това, че всеки пети българин не си е купувал книга е показател за типа хора, които живеят в днешна България. Може би тяхното четене минава през електронните носители, този вариант не е за подценяване. Упадъкът на четенето наистина е знак за тревога. Защото четенето е интелектуално и емоционално развиваща дейност. Четящият човек е способен да надмогне посредствеността, на която го обрича обкръжението му. Четенето е възможност за себеизграждане отвъд механизмите за контрол и измамната радост от колективното оглупяване.

Яна ИВАНОВА

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата