Георги Ангелов: Високото образование намалява 10 пъти риска от безработица

28 юни, 2015 08:36 | Гост | Няма коментари

Георги Ангелов: Високото образование намалява 10 пъти риска от безработица

Георги Ангелов е роден през 1979 г. в Пловдив. Завършва УНСС през 2002 г. със специалност „Финанси“. Старши икономист в институт “Отворено общество”.

– Какви са вашите впечатления от безработицата при младите българи? 

– Вярно е, че безработицата сред младежите двойно по-висока от средната за страната. Трябва обаче да имаме предвид, че се наблюдават огромни различия според степента на образованието, региона и професионалното направление. Така например при хората без образование или с ниско образование безработицата е близо 50% – докато при висшистите безработицата е под 5%. С други думи по-високото образование намалява десетократно риска от безработица. По-доброто образование е конкурентно предимство не само на българския пазар, но и на европейския пазар на труда.

Другото нещо, което трябва да имаме предвид, е специалността или професионалното направление. Например (според Рейтинговата система на университетите) при завършилите медицински специалности практически няма никаква безработица – има глад за медицински специалисти както на местния, така и на европейския пазар и никой не остава на улицата. Ниска е безработицата и сред военните, енергетиците, архитекти, специалисти по информатика, компютърни специалисти и др. Не стои така въпросът с други специалности – например животновъдство, при които безработицата е над 7% и повечето завършили не си намират работа по специалността.

С две думи основните фактори за безработицата са свързани с желанието за продължаване на обучението и завършване на висше образование – и от друга страна, с разумния избор на специалност. Винаги е по-добре да се учи нещо, което е търсено на пазара на труда.

– Предвиждат се европейски пари безработните младежи да ходят на стаж и обучение – това до каква степен ще реши проблема?

– Стажът и обучението са полезни, доколкото помагат за повишаване на квалификацията и натрупване на опит, както и за преодоляване на големия скок към пазара на труда. Важно е обаче обучението и квалификацията да са свързани с нуждите на пазара на труда, за да има по-лесна реализация.

– Има ли връзка между образованието на младите хора у нас и нуждите на бизнеса и в каква посока трябва да има промени, за да се поправи това?
– Има два вида разминаване между пазара на труда и образованието. На първо място, пазарът на труда се променя бързо и динамично, което води до растеж при някои сектори и стагнация в други. Училищата и университетите обаче въобще не се развиват толкова динамично – в някои случаи те произвеждат кадри за отрасли и заводи, които отдавна са изчезнали, а в същото време има дефицит на кадри за бързоразвиващите се сектори като информационните технологии.

На второ място стои изборът на учениците – какви специалности да учат във ВУЗ. Много често те се ръководят от модни тенденции или пък от това кое е по-лесно да се завърши – но не се замислят доколко съответната специалност има реализация на пазара на труда. Много студенти се замислят за пазара на труда едва когато са към приключване на своето образование, но тогава може да е твърде късно.

– Бизнесът не е доволен от квалификацията на младите специалисти и работници, те пък не са доволни от заплащането на бизнеса. Какво е решението?
– Решението е в обвързване на университетите и бизнеса. В други страни например бизнесът допринася финансово за университетите – но в същото време участва и в тяхната акредитация. По този начин се осигурява обратна връзка и динамиката на пазара се отразява на учебните програми и изискванията за съответните специалности. Друг подход е държавата да насърчава финансово университетите, които са по-обвързани с пазара на труда – чрез по-високо финансиране за тези специалности, които осигуряват по-добра реализация на пазара на труда. Това би стимулирало университетите да инвестират повече в по-нови и по-търсени специалности.

– Според проучване около 2025 г. в България ще има липса на работна ръка. Ще внасяме ли? Има ли шанс според вас да се върнат изучилите се в чужбина млади българи, а не да работят там каквото и да било?

– И в момента има липса на работна ръка – има липса на висококвалифицирана работна ръка в сектори като информационните технологии, медицина и пр. В същото време има значителен брой безработни, които обаче най-често нямат образование или квалификация. Т.е. имаме несъответствие между търсенето и предлагането. Този проблем ще се задълбочава с времето заради демографски развития и влошаване на качеството на средното образование. За тези два проблема решенията са свързани с обръщане на процеса на емиграция и реформи в системата на образованието. Показателно е, че в много други европейски страни процесът на емиграция е спрял и емигрантите са започнали да се връщат (да кажем, Ирландия е такъв пример). Това се случва, когато страна постигне високи и устойчиви темпове на икономически растеж, които да я приближат към средния стандарт на живот в ЕС.

Яна ИВАНОВА

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата