Проф. Петър Иванов е зам.-председател на Центъра за демографска политика в България. Член на надзорния съвет на Националната агенция за помирение и арбитраж, университетски преподавател и ръководител на катедра „Психология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Akademika.bg се срещна с него по повод приемането на национална програма за противодействие на демографската катастрофа.
– Проф. Иванов, според НСИ сме 7 200 00, а според преброяване на ЦРУ – 6,9 млн. души. Каква е истината?
– Истината е много тревожна. През последните 5 г. коефициентът на раждаемост у нас се срина в международните класации от 10,9 промила през 2009 г. до сегашните 8,7 промила. Това означава, че средно за периода намаляваме годишно с по 0,4 промила. Тук игнорирам етническата асиметрия на раждаемостта у нас и въпроса какъв е майчиният език на родилките в България (има данни, че за около 55% той не е българският език). Данни за смъртността в България за 2014 г. още няма. През 2012 г. починалите български граждани бяха 109 000. Според мен през 2014 г. техният брой е по-голям – около 110 000. Това е 15,89 промила при население 6 920 000 души (според ЦРУ) при средна смъртност в ЕС 9,9 промила. Известно е, че за последните пет години се изкачихме от 19-о до 6-о място в ранглистата по най- голяма смъртност в света, между Афганистан и Сомалия, през 2014 г. изпреварихме даже Сирия.
Най-големият в света отрицателен прираст (разликата раждаемост минус смъртност), т. е. рекордното намаление и изчезване на населението, за нашето отечество става още по-голям: минус около 47 000 души годишно, което е 6,5 промила спрямо официалните данни на НСИ или 7,2 промила спрямо данните на ЦРУ. Като прибавим и отрицателното годишно миграционно салдо (за една година напускат България много повече хора в сравнение с идващите у нас бежанци и имигранти), което е около 2,9 промила (ЦРУ), значи около 22 000 души, то през 2014 г. България е намаляла с рекордните около 70 000 души, даже може би около 80 000 души . Това прави около 220 души на ден или 9 души всеки час. Ние намаляваме със скорост 9 души всеки час. За 25 години от 9 млн. станахме под 7 млн., значи с 2 млн. по-малко. Това прави намаление с по 80 000 души средна всяка година. Това е истината.
– България вече два пъти в своята история се сблъсква със сериозна имигрантска вълна. Първият през ХІ в., когато сме залети от печенези, кумани, татари, и втори път – през ХV в. при османското завоевание. И тогава е имало емиграция на българи, дори избиване на българи от завоевателите, но сме оцелели. Какви според вас са шансовете ни днес?
– Не знам за печенегите, но мога да кажа следното за днешната имиграция. В Турция има 2 милиона бежанци. Сега, когато съседите ни се разсърдиха за решението на парламента, обвиняващо Турция за масови убийства през 1915 г. , нищо няма да спре бежанците към България – нито телена ограда, за която е нужна една ножица, нито българските полицаи, които стават жертва на циганите. Лично аз очаквам стотици хиляди имигранти у нас в най-скоро време. А това ще бъде друга трагедия на България.
– Нито една европейска страна не е застрашена от демографския срив и всяка се бори както може с проблема – внася емигранти, стимулира раждаемостта. Това не би ли работило и при нас?
– Европейските страни имат демографски проблеми и ги решават по един или друг начин. За пръв път от четвърт век българско правителство обаче беше принудено да свърши нещо в областта на демографската политика. Тези дни беше създаден приоритет 9.15 под името „Приемане на Национална програма за противодействие на демографската катастрофа”. Не е известно въз основа на какви критерии и основания е извършен подборът на точно тези цели и тяхното съчетание. Повечето са пожелателни фрази от типа „Забавяне на негативните демографски процеси…”, „Ограничаване на диспропорциите…”. Това е неработещо на практика и безсмислено. Какво ще кажете за Цел 30 – „Създаване на условия за раждане, отглеждане, възпитание и социална реализация на деца в предвидима и сигурна семейна и обществена среда”, където няма конкретика, а мерките са малко и неефективни. Или Цел 32 – „Насърчаване на равенството между жените и мъжете и недискриминацията”? Въобще начинът, по който се работи и по който се представя най-екзистенциалният проблем на българската нация – нейното демографско изчезване, е непрофесионален.
– В едно интервю казвате: „Българската нация изчезва и през март 2134 година ще се роди последният българин.” Природата не търпи празни пространства. Ако може да „погледнете в бъдещето”, кажете: кои ще населява нашите земи през 2135 г.?
– Цигани и турци плюс имигранти от ислямския Изток и от Африка. Последният българин ще изчезне (ще умре или ще напусне България) в 2034 г.
Яна ИВАНОВА

4 юни, 2015 09:00 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+

