Проф. Дуранкев: Без вдигане на заплатите влизането ни в Еврозоната ще е със социални сътресения

15 юли, 2015 07:13 | Гост, Финансиране | Няма коментари

Проф. Дуранкев: Без вдигане на заплатите влизането ни в Еврозоната ще е със социални сътресения

Проф. Боян Дуранкев е икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Специализирал е в САЩ и Германия, автор на повече от 70 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и Висшето училище по застраховане и финанси.

Akademika.bg се срещна с него по повод учредения у нас съвет за подготовката ни за влизане в Еврозоната.

– Проф. Дуранкев, от 1 юли имаме „Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в Еврозоната“ начело с министъра на финансите. В какво ще се изразява тази подготовка?

– Крайните „продукти“ на този Координационен съвет трябва да бъдат: проект на Национален план за въвеждане на еврото в Република България, изготвяне на предложение до Министерския съвет за определяне на целева дата за приемане на еврото, организацията и координирането на практическата подготовка на страната ни за членство в Еврозоната и ръководство и координиране на работата на експертните работни групи.

Работата на този Координационен съвет обаче ще бъде – като функции, параметри и срокове – далеч по-неясна, отколкото дейността на бившия Координационен съвет по подготовката на България за членство в ЕС. Тогава всички усилия и всички ресурси бяха хвърлени за „победата“, докато сега все още не изглеждат ясни резултатите от евентуална нова „победа“. Затова съветът ще трябва много по-експертно да подготви и плана, и сроковете. Образно казано, преди ползите изглеждаха ясни и точни, сега – повечето са ясни, но има и неясни и непредвидими.

– Готова ли е според вас България да приеме еврото?

– На няколко пъти България бе готова (технически – по линия на изискванията; юридически – във връзка с нормативите), но се поколеба да го стори. Най-едрата партия от сегашната пъстра коалиция – ГЕРБ, в предизборните си идеи нямаше намерения да прокарва еврото. Министър Горанов също отпрати решението за „след 2018 г.“, но подготовката трябва да почне отсега.

– Как ще се отрази на средния българин тази промяна?

– Ползите от въвеждането на еврото ще бъдат поне в няколко посоки.

1. Въпреки че сме във валутен борд, ние нямаме кредитор от последна инстанция, което създава евентуални опасности пред банковия сектор до приемането ни в Еврозоната. Единствено ЕЦБ може да финансира закъсали финансови институции, но само в страните от Еврозоната. Ако след КТБ се появи друга банкова криза, това ще е огромен проблем не само за правителството на Борисов, но и на правителство на Херкулес.  След приемането на България в Еврозоната ще е възможно ползването на т. нар. спасителни механизми.

2. Ако България притежава различен „поевропейчен“ механизъм за функциониране на Централната банка, инфлацията и дефлацията могат да се омекотяват по-успешно.

3. В условията на валутния борд и при положение че България е извън Еврозоната, „усмирителната риза“, поставена от борда върху наличната парична маса в обръщение, е толкова стягаща, че се чувства неин дефицит на пазара и в разплащанията. След влизането в Еврозоната кредитирането ще стане доста по-облекчено.

4. Последен положителен ефект, който може да се очаква, е след въвеждането ни в Еврозоната напълно нормално лихвените проценти по всички кредити да паднат чувствително на нива 2-3 процента, а някои стари кредити – да се предоговорират.

Очакван негативен ефект, който се получи при вкарването на всяка страна в Еврозоната, е един бърз скок на цените. От 2 лв. бирата може да стане 1,5 евро например. И всичко останало да поскъпне с до 20-50 на сто. Така че ако българските капиталисти не повишат в съответната степен заплащането на стоката „работна сила“ (а те едва ли ще го пожелаят масово), са възможни социални сътресения и напрежения. Ролята на държавната машина е да предотврати (чрез съответно рязко вдигане на минималните доходи) подобни негативни ефекти.

Един страничен предвидим  ефект е, че в момента на присъединяването ни към Еврозоната България ще е длъжна да плати във фондовете на Европейския механизъм за стабилност пряка капиталова вноска от над 300 000 000 евро, което се изисква както еквивалент на 0.8% от тогавашния БВП. Освен това България ще трябва да поеме гаранции за към 4 000 000 000 евро, определени на база 6.5% от БВП.

– Ще правим изборен референдум наесен, но не беше ли редно да питаме и кога да стане значимо нещо като влизането в Еврозоната?

– Есенният референдум е илюстративен продукт на олигархията и нейните политически инструменти. Правото да се гласува не е задължение, ако на рафта не виждаш добра политическа стока. Все едно, ако си влязъл в магазин,  вече ще си длъжен да купуваш, даже да не харесваш стоките.

Жалко е, че след безсмисления референдум за АЕЦ се прави втори още по-безсмислен. А за смислени референдуми в България има въпроси колкото искаме: дали да има „плосък“ или „прогресивен“ данък; дали на българска територия да остават „временно“ (години) чужди армии; дали да има или не смъртно наказание; дали средното образование да е задължително; дали да се заплаща на родители, които не се грижат за децата си; колко да бъде максималното трудово възнаграждение спрямо минималната работна заплата; дали да се правят нови лифтове в Банско и т. н. Проблемите в България са толкова много, а всичко се оставя на политици, които излизат на избори с едни програми, които след това въобще не се спазват. Грозна картина е нашият политически „елит“, които се страхува от народа си и не смее да го пита за нищо.

Но след като България е страна-членка на славния Европейски съюз (впрочем за това членство пак нямаше референдум, както и за членството ни в НАТО), тя е длъжна някога да въведе еврото, което може да стане и с всенародно допитване.

– Коментирайте думите на проф. Стив Ханке през май: „Влизането на България в Еврозоната ще е катастрофа за страната, защото така ще се наруши финансовата дисциплина.“

– Това, което СтивХанке е казал, е важно, но още по-важно е какво е премълчал.  Вероятно под „нарушаване на финансовата дисциплина“ той намеква за пословичната българска корупционна разюзданост, която не е елемент  на миналото, а и на настоящето. Ако при влизането в Еврозоната се постигне една по-хлабава парична разпуснатост, придружена с чевръста корупция, БНБ и финансовите органи по-трудно ще я възпират.

Валутният борд е много полезен за финансовата дисциплина при сегашната ситуация въпреки една негова друга очевидна слабост по отношение на външнотърговския стокообмен. Но може би е време валутни бордове да се въведат и в САЩ, и в други европейски страни, които харчат като че ли нищо няма да се връща?! Иначе сумарните дългове в света вещаят не криза, а финансова катастрофа.

Яна ИВАНОВА

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата