Глобалното затопляне и презастрояването са отразени в Червената книга

3 август, 2015 15:50 | Гост | Няма коментари

Глобалното затопляне и презастрояването са отразени в Червената книга

Доц. Анна Ганева е директор на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Akademika.bg я потърси по повод новото, второ издание на „Червената книга на България“.

– Колко време отне подготовката на последната „Червена книга на България“?
– Работата по едно многотомно издание като Червената книга изисква многогодишно събиране на налична информация (публикувана), както и провеждане на експедиции в различни части на страната в продължение на няколко години, за да се проучат популациите на видове с ограничено разпространение у нас, които най-често попадат в категориите „Застрашени“ и „Уязвими“. Редица от тези видове са ендемити – срещат се само на Балканския полуостров или дори само в България. Други са реликти – запазили се в нашите земи от минали геологични времена. Всички те са един уникален комплекс от представители на флората, фауната и гъбите в България, който прави нашата природа особено ценна от гледна точка на биоразнообразие.
Събраните данни от предварителните проучвания поставиха основите за написването на новата Червена книга, вече в три тома. Последва период на структуриране на изданието (утвърждаване на отделни рубрики), подготовка на карти, илюстриращи разпространението, избор на снимки и подготовка на рисунки.
– Какви са основните тенденции, които ще проследим в книгата?
– Можем да говорим и за глобални, и за специфично български причини, водещи до промени в природните местообитания и съответно промени в екологичното състояние на популациите на видовете.
Една от много често дискутираните глобални тенденции е тази към затопляне на климата. В този случай най-уязвими са влажните зони – речни, езерни местообитания, торфища, мочури, чийто растителен и животински свят пряко зависят от водата като среда за живот. Затоплянето предизвиква и покачване на горната граница на горите в планините. Сред промените в средата, предизвикани от човека, са пресушаването на блата, разораване за нуждите на земеделието, добив на инертни материали, нефт и газ, изсичане на гори, замърсяване с битови отпадъци, замърсяване на почви, води и въздух с различни химични вещества от промишлеността и бита. Те промени са в глобален мащаб.
У нас всеизвестен е проблемът със застрояването на Черноморското крайбрежие в близост и върху пясъчната ивица, където се срещат уникални за страната ни дюнни местообитания. На много места сме свидетели на смяна на предназначението на земите и по този начин промени в стопанисване и собственост, което прави вече неконтролируемо бъдещето на тези територии от гледна точка на ползване, управление и съответно опазване. На много места в планинските райони пасищата са изоставени, което е довело до промени в състава на видовете растения, настъпване на храсти и дървета. Умерената паша е много важна за някои тревисти местообитания, където чрез този начин на ползване се поддържа определен видов състав.
Кажете нещо повече за електронното издание на книгата.
– Отпечатано на луксозна хартия, подвързано с твърди корици – това придава тежест на изданието и в пряк, и в преносен смисъл. Ползването чрез интернет обаче ни улеснява много, защото навсякъде, където имаме достъп до мрежата, влизането в томовете и търсенето на нужната информация става бързо и лесно. Електронното издание включва и видеоклипове за онагледяване на текста. Когато пък се влезе в раздела със статиите, те могат да се сортират по имената на видовете (латински или български) и така да се намира по-бързо търсената статия. Може да опитате веднага на адрес http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/

Яна ИВАНОВА

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата