В петък представят "Хубавата Елена" в Националния музикален театър (Видео+Галерия) - Академика

На 23 октомври, петък от 19.00 часа Националният музикален театър представя оперетата „ХУБАВАТА ЕЛЕНА“ от Жак Офенбах – един от създателите на жанра. Композиторът представя тази своя творба като един истински шедьовър на директорите на театър „Вариете“ в Париж и се оказва прав. Премиерата й на 17 декември 1864 г. бележи изключителен успех.

Постановка на „Хубавата Елена“ на сцената на Националния театър „Стефан Македонски“ е в редакцията на Макс Райнхард и Ерих Волфганг Корнголд. Две от водещите звезди на театъра ще превъплатят в ролите на Елена и Парис – сопраното Валентина Корчакова и тенорът Пеньо Пирозов.

В ролята на рогоносецът Менелай ще се представи още един любимец на почитателите на оперетата – Александър Мутафчийски, който обаче също е дебютант, защото това е неговата първа изява и като асистент –режисьор. Ролята на жреца Калхас е поверена Христо Сарафов и Николай Борисов. На сцената ще видим и още утвърдени и обичани артист-солисти като Марияна Арсенова, Олга Динова, Зорница Дамянова, Добрина Икономова, Еделина Кънева, Людмила Козарева, Катерина Тупарова Калина Ангелова, Светлана Иванова, Юлия маринова, Станимира Василева, Деница Шопова, Таня Астърджиева, Марчо Апостолов, Богомил Спиров, Венцислав Динов, Иван Панев, Драгомир Стойков, Лъчезар Лазаров, Емил Митрополитски, Георги Ханджиев, Александър Василев и Румен Григоров, както и младите Анна Вутова, Христина Пипова, Илона Иванова, Александър Панайотов, и Тодор Велков. С участието на оркестъра, хора и балета на НМТ „Ст.Македонски“.

Офенбах е именит френски композитор, създал над 100 броя музикално-сценични произведения, предимно оперети и с право наречен „баща на операта“. Творчеството му се отличава с гениална мелодическа красота, с изящността си, с булеварден парижки жаргон, остроумен скептицизъм и сарказъм присъщ на епохата . Творбите му са изпълнени с виталност и грацията, с иронични политически намеци, на които времето не е отнело свежестта и актуалността им. Произведенията му са пищни, с динамика, с масови сцени и ефектна зрелищност.

Сценичния вариант на новата премиерна постановка е оригиналната версия създадена от Офенбах през 1864г. по либретото на Анри Мейак и Людовик Халеви. Премиерата се е състояла на 17 декември в театър „Вариете“ в Париж и е считана за най-големия успех в живота на Офенбах. „Хубавата Елена“ е пародия на Троянската война , музикално – саркастично произведение чийто патос е бил насочен към двора на Наполеон III и неговата красива, капризна съпруга Евгения Монтихо.

Това е деветата постановка на „Хубавата Елена “ в Музикалния театър и втората , поставяна по оригиналната версия след постановката на проф.Пламен Карталов през 1994г. Пренасяйки действието сред събития и лица от Омировата „Илиада“ , оперетата на Офенбах „Хубавата Елена“ остава класическа сатира и метафора на актуалните проблеми за всяка епоха.

„Шедьовърът на френската onepa-буфа се появява за първи път в България през 1921 г. като „ПРЕКРАСНАТА ЕЛЕНА“ – в превод на Хенри Левенсон и постановка на известния драматичен актьор и режисьор П. К. Стойчев, на сцената на тогавашния столичен „Свободен театър“.

Признание на класическо репертоарно заглавие за българската музикална сцена, „ХУБАВАТА ЕЛЕНА“ постига в средата на 30-те години – с бляскавата постановка на режисьора Христо Попов (в сътрудничество с диригента Мойсей Маркович Златин и художника Пенчо Георгиев) в Народната опера.“

История на създаването

Премиерата на „Хубавата Елена” се състои на 17 декември 1864 в Парижкия вариететен театър с Хортенз Шнайдер и Жозе Дюпюи в главните роли и е незабавен успех и според публиката, и според музикалните критици. Всички до такава степен я обикват и й се наслаждават, че – безпрецедентен случай! – тя бива играна 700 пъти последователно. Следват премиери на „Хубавата Елена” във Виена (1865), Берлин (1865), Лондон (1866) и в Чикаго – година по-късно, през 1867-ма. Серия от спектакли на творбата има и в Ню Йоркската опера – от 13 април 1871 г.

Съдържание

Празникът на бог Адонис в Спарта. Народът носи своите дарове в храма, а царица Елена идва, за да помоли Адонис да я дари с любов. Великият жрец Калхас посреща и сина на Агамемнон – Орест, заедно с веселата му компания.

Елена слуша замечтана предсказанията на Великия жрец – от планината Ида ще слезе млад овчар, когото царицата горещо ще залюби. Предсказанието се сбъдва, но дали това се случва без намесата на Калхас?
На планината Ида трите богини Минерва, Юнона и Венера спорят коя е най-красива. Меркурий извиква Парис – синът на Приам, цар на Троя, изпратен от баща си наблизо да пасе стадата му. Дава на младия овчар златна ябълка – награда за най-красивата богиня, и го кара да разреши спора. Парис пренебрегва властта и могъществото, обещани му от Минерва и Юнона и избира Венера, която ще го дари с любовта на най-красивата жена на земята. Това е царица Елена!

Парис жадува да я види и когато Калхас му я представя, помежду им незабавно пламва любовна страст.
На жертвоприношението Менелай не смее да убие жертвеното животно. Парис извършва ритуала и се разкрива, че не е прост овчар, а син на Приам.

Парис моли Клахас да отстрани Менелай за ден-два. Великият прорицател изведнъж чува с помощта на „магическата „магическата гръмотевица” на своя слуга Филокон пророческа вест от небето – Менелай тутакси трябва да замине за Крит, за да принесе именно там жертва на разгневения Зевс.
Менелай е в Крит, а на иначе „достойната” царица Елена й става все по-трудно да опази семейната чест. Цялото отбрано общество на Спарта воглаве с Калхас се весели сред много вино и смях, а Елена тихо заспива в спалнята си, като моли Великия жрец да стори тъй, че Парис да й се присъни.

И Парис с помощта на Калхас й се „присънва”. Елена сама не осъзнава сън ли е това, или не е. И на двамата обаче им се налага набързо да се „събудят”, защото неочаквано идва Менелай. Той се опитва да направи сцена, но сам става виновен според общественото мнение, понеже не е предупредил предварително жена си кога ще си пристигне у дома.

Калхас съзира в ситуацията удобен повод, за да удовлетвори желанията на войнолюбивите крале. Напразни остават усилията на Менелай да предотврати скандала – Елена все пак ще го напусне, ще замине с Парис и така ще започне нова война – Троянската!

Билетна каса Музикален театър
бул. „В. Левски“ 100, тел. 02/ 943 19 79
всеки ден от 9:00 до 19:00 часа
http://www.musictheatre.bg

„ХУБАВАТА ЕЛЕНА“ Жак Офенбах I „LA BELLE HELENE“ПЛОВДИВ, 15 септември, 20.00 ч. Античен театърЕдинственото оперетно заглавие в OPERA OPEN 2015!ХУБАВАТА ЕЛЕНА/ LА BELLE HELENE oт ОфенбахС участието на звездите на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ и оркестъра на Пловдивска опера с диригент – Юли Дамянов.Билети за оперетата „ХУБАВАТА ЕЛЕНА“ се продават на касата на Концертна зала, в Билетен център пред Общината и в eventim.bg

Posted by Национален музикален театър on Tuesday, 8 September 2015

Информация за
ДЪРЖАВЕН МУЗИКАЛЕН И БАЛЕТЕН ЦЕНТЪР

В най-новата ни културна действителност Националният музикален театър „Стефан Македонски“ заема достойно място до водещите национални и световни музикални институти. 65-годишната история на единствения у нас жанрово-профилиран театър е неразделна част от историята на българското професионално оперетно изкуство, което достига представително национално ниво още през 30-те години на отминалия век.

До днес театърът е уникално явление в художествения живот на страната и единствен по рода си на Балканския полуостров. На сцената на театъра могат да се реализират широкоформатни музикално-сценични произведения – съвременни мюзикъли и класически оперетни заглавия. Театърът разполага с трупа на изключително високо професионално ниво – солисти, оркестър, балет и хор, сценографи, художници на костюми и собствени ателиета за изработка на костюмите. Специален технически екип обслужва сцената, озвучаването и осветлението и разполага със студио за специални ефекти.

Оперетата в България е вече на над 90 години! Библейската възраст обаче, ни най-малко не е променила привлекателната външност и чаровно-закачливата й усмивка. Най-вероятно защото на Веселата муза генетично й е заложено да не приема света насериозно и по тази причина щастливо се е разминавала с Хамлетовата дилема да бъде или да не бъде. От друга страна, превратностите на сценичния живот у нас през всичките тези години явно са отстъпвали пред европейската шикозност, авантюристичния й дух и… липсата на вродено целомъдрие. Две са историческите дати, увековечили появата й като основополагащ професионално-сценичен опит от края на Първата световна война.

В мразовитата вечер на 10 февруари 1918, в някогашния столичен кинотеатър „Одеон”, Веселата муза за първи път прекрачва патриархалните норми на общественото ни благоприличие с представлението на „Маркиз Бонели” от берлинчанина Рудолф Делингер.

Десет месеца по-късно, на 5 декември 1918, тържествено вдига завеса новопостроеният (макар и дъсчен) храм на Веселата муза – Свободен театър1, с нашумялата през войната виенска оперета „Царицата на чардаша”. След „Царицата на чардаша”, до края на първия театрален сезон, се поставя още четири оперети на гребена на европейската вълна: “Есенни маневри” от Калман, “Розата на Стамбул” от Лео Фал, “Граф фон Люксембург” от Лехар и “Кралицата на киното” от Жан Жилбер, приживе донесли световна слава на своите автори. И тази актуална за времето ориентация се превръща във водеща репертоарна стратегия не само за Свободен театър, но и за основаните след него достатъчно представителни оперетни театри: „Ренесанс”, Кооперативен театър, „Одеон” и Художествен оперетен театър, формирали представата за българския оперетен театър в златния му период – между двете световни войни. Независимо че не е подкрепян от държавата, той не само успява да се наложи в театралния ни живот, но дръзва да се съизмери и с най-прочутите за времето оперетни театри на Европа. Решаващ в този смисъл е колкото историческият му шанс, че с появата си улучва върховия момент на т.нар. нововиенски оперетен стил, толкова и фактът, че най-нашумелите постановки на европейските оперетни столици (Виена, Будапеща, Париж, Лондон, Берлин) веднага се пренасят и на българска сцена. И не случайно в началото на 30-те години, българският оперетен театър (след триумфалните гастроли на Кооперативен театър в Турция и Югославия) е признат за най-престижния популярножанров театър на Балканите.

Първото звездно поколение на оперетната ни сцена влиза в историята на жанра с имената на: Мими Балканска, Вяра Сълплиева, Ангел Сладкаров, Асен Русков, Иван Цачев, Симеон Симеонов, Иван Станев, Петко Ников, Никола Попов, Матьо Македонски, Иван Радев, Генчо Марков, Тинка Краева, Коста Армянов, Невена Дочева, Битуш Давидов, Банчо Банчевски, Елисавета Рускова, Иванка Сладкарова, Надя Ножарова, Коста Райнов, Виолета Симеонова, Милен Паунов, Рина Пенчева, Илия Йосиф, Анета Цанкова, Стоян Коларов, Надя Шаркова, Милена Баръмова, Стефан Анастасов, Коста Наумов, Любен Герасимов, Лидия Станева, Катя Димова, Иван Чаракчиев… Но емблематични за оперетното ни изкуство, с двете му характерни лица – лиричното и комичното, несъмнено остават имената на легендарните звезди: Мими Балканска и Асен Русков.

Независимо от общественото признание и изградените театрални традиции, в навечерието на трийстия си рожден ден Веселата муза е сюрпризирана от сериозно сътресение – промяната на статута й. С Указ на Отечественофронтовското правителство (1947) е одържавен последният частен оперетен театър в столицата и е преименуван в Народна оперета, а през лятото на 1948, с нов Указ и по съветски модел е създаден Държавният музикален театър, който единствен получава правото да я представлява.
Не забравяйте да изключите телефоните си!