Цяло лято Борисов подгряваше учителството с новината, че се увеличават заплатите. Благодетел, който дава без дори да му искат. После в хора се включи министър Танев и вечната Янка Такева. Спорът изглеждаше дребен, 8 или 10% нагоре и обществото зацъка завистливо. Дори един регионален ПиАр на управляващите написа в мрежата умилително, че тази държава върви на добре, щом учителските заплати нарастват.
Само, че сметката била без Владислав Горанов. Увеличенията станаха бонуси, а държавата пак върви на добре, щом освен на пенсионерите готвят добавки и на учителите. Истината е, че една и съща схема не минава два пъти. Бойко Борисов вече я игра през 2013-та, когато пак предизборно обща 8% увеличения, ама за сметка на училищните бюджети, които нямаше как да издържат. Да бъдат увеличени заплатите сега означава в следващия бюджет да бъде предвидено адекватно повишение на стандарта. А както стана ясно Горанов няма такова намерение. Та затова бонуси. Предколедни, почти пенсионерски.
Лошото е, че обществото беше подобаващо облъчено за поредната социална неправда в полза на учителите и за сметка на останалите съсловия. Популизмът работи с проценти, не с реални числа. Всъщност става дума за мизерното увеличение от 45-50 лева. Та за този скромен месечен ръст няма пари. Ясно е, че учителството може да може да мине и без тези пари. Повтарям, че дори не ги е искало. Но демагогската реторика в стил „ образованието е национален приоритет“ и умилителното съчувствие „бедни хора не могат да учат децата ни“ ми идват малко в повече. Хайде не сме по-бедни от масовия българин. Достатъчно сме достойни за да си вършим работата и на възрожденски ентусиазъм. Ама престанете да ни развявате като парцаливо знаме, когато наближат избори.
Лошото е, че бързо забравихме достойнството от стачката. Иначе вече да сме реагирали. Срещу обидната злоупотреба с учителското ни име от Борисов, Горанов, Танев и Такева.
автор: Иво Райнов, учител
Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф I“ гр. Ловеч
Източник: http://www.eratosten.wordpress.com