“Светлана Иванова ви кани...” на юбилеен концерт-спектакъл на примата на Музикалния театър (видео) - Академика

На 24 октомври, събота, от 19:00 часа, станете част от празника! “Светлана Иванова ви кани…” на своя Юбилеен спектакъл. Събието във фейсбук намерете тук!

Много успешни сезони името на Светлана Иванова е неизменно в афиша на Музикалния театър с над 50 роли в класически оперети и мюзикъли. Нейната богата творческа биография включва всички централни роли и героини от оперетите на Калман , Лехар, Щраус, Офенбах. Сценичните ѝ изяви започват от 15 годишна възраст. Изключително звучният и силен глас, ярък и колоритен, на примата на Музикалния театър е познат на почитателите на оперетата и възторжено аплодиран. Гастролирала е в цяла Европа и е пяла под палката на големи световни диригенти като Зубин Мета, Евгений Светланов, Мишел Пласон, Руслан Райчев, Борис Хинчев и др.

Партнира и израства като артист редом със звездите на Оперетата Видин Даскалов, Минко Босев, Лиляна Кисьова, Лиляна Кошлукова, Донка Шишманова и мн. др.
Още с появата си на сцената прави изключително впечатление на специалистите и на музикалните критици, но най-вече на публиката. Нейният талант веднага е забелязан и от тогава живота на Светлана Иванова е белязан с упорит труд, дисциплина, усъвършенстване и развитие на своята индивидуалност, в името любимото оперетното изкуство и публиката , която винаги я дарява с възторг и нестихващи аплодисменти.
Името й се превръща в символ на блестящо вокално изпълнение и завладяваща артистичност, на висок професионализъм, на безкрайна отдаденост и любов към оперетното изкуство.

Като артист солист тя участва в безброй спектакли на сцената на Музикален театър и в редица постановки в немскоезична Европа, концертите на Музикалния театър, заснети от националната телевизия – TV Opereta.
Има реализирани записи на арии из оперети в националното радио:
ар.на Сафи из оперетата “Цигански барон” – Й. Щраус, Графиня Марица- “Графиня Марица”- Калман, Анжел Дидие- “Граф фон Люксембург”- Лехар, Елена- “Хубавата Елена”- Офенбах, Джудита- “Джудита”- Лехар
Федора- “Принцесата на цирка”- Калман
Дейно участва в подготовката на спектаклите и мюзикъли за деца – “Мечо Пух”- музика Андрей Деников (в зала 11 на НДК), „Буратино” музика Петър Ступел и „Пепеляшка”- музика Павел Васев.
От няколко години, в духа на възрожденската просветителска дейност, Светлана Иванова е музикален ръководител на Детски музикален театър „СветЮлка”, към читалище „Д-р Петър Берон”- София.В името на бъдещето на Музикалния театър, тя учи и възпитава малчуганите, предавайки им любовта си към оперетния жанр, заемащ изключително място в културната история на България и приобщил ни към европейската музикална традиция . На бъдещите артисти и солисти завещава своя опит, дава им добра вокална подготовка, учи ги на сценична реч, дикция и актьорско майсторство.
В името на бъдещето на българската култура и оперетното изкуство в България.

Билетна каса Музикален театър
бул. „В. Левски“ 100, тел. 02/ 943 19 79
всеки ден от 9:00 до 19:00 часа
http://www.musictheatre.bg

Участват:
СВЕТЛАНА ИВАНОВА, КАЛИНА АНГЕЛОВА, ЕДЕЛИНА КЪНЕВА, ДОБРИНА ИКОНОМОВА, ОЛГА МИХАЙЛОВА, КАТЕРИНА ТУПАРОВА, ЗОРНИЦА ДАМЯНОВА, ХРИСТО САРАФОВ, МАРЧО АПОСТОЛОВ, ПЕНЬО ПИРОЗОВ, СТЕФАН ПЕТКОВ, ВЕНЦИСЛАВ ДИНОВ, АЛЕКСАНДЪР МУТАФЧИЙСКИ, ГЕОРГИ ХАНДЖИЕВ

ОРКЕСТЪР, ХОР И БАЛЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР

Диригент: ЮЛИ ДАМЯНОВ
Режисьор: АЛЕКСАНДЪР МУТАФЧИЙСКИ
Хореограф: СВЕТЛИН ИВЕЛИНОВ, АНТОАНЕТА АЛЕКСИЕВА
Сценограф: ЕВГЕНИЯ РАЕВА, БОРИС СТОЙНОВ
Художник на костюми: ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА- СТОЙНОВА, ЕВГЕНИЯ РАЕВА
Хормайстор: ЛЮДМИЛ ГОРЧЕВ
Концертмайстор: РУЖА КУРТЕВА

Информация за
ДЪРЖАВЕН МУЗИКАЛЕН И БАЛЕТЕН ЦЕНТЪР

В най-новата ни културна действителност Националният музикален театър „Стефан Македонски“ заема достойно място до водещите национални и световни музикални институти. 65-годишната история на единствения у нас жанрово-профилиран театър е неразделна част от историята на българското професионално оперетно изкуство, което достига представително национално ниво още през 30-те години на отминалия век.

До днес театърът е уникално явление в художествения живот на страната и единствен по рода си на Балканския полуостров. На сцената на театъра могат да се реализират широкоформатни музикално-сценични произведения – съвременни мюзикъли и класически оперетни заглавия. Театърът разполага с трупа на изключително високо професионално ниво – солисти, оркестър, балет и хор, сценографи, художници на костюми и собствени ателиета за изработка на костюмите. Специален технически екип обслужва сцената, озвучаването и осветлението и разполага със студио за специални ефекти.

Оперетата в България е вече на над 90 години! Библейската възраст обаче, ни най-малко не е променила привлекателната външност и чаровно-закачливата й усмивка. Най-вероятно защото на Веселата муза генетично й е заложено да не приема света насериозно и по тази причина щастливо се е разминавала с Хамлетовата дилема да бъде или да не бъде. От друга страна, превратностите на сценичния живот у нас през всичките тези години явно са отстъпвали пред европейската шикозност, авантюристичния й дух и… липсата на вродено целомъдрие. Две са историческите дати, увековечили появата й като основополагащ професионално-сценичен опит от края на Първата световна война.

В мразовитата вечер на 10 февруари 1918, в някогашния столичен кинотеатър „Одеон”, Веселата муза за първи път прекрачва патриархалните норми на общественото ни благоприличие с представлението на „Маркиз Бонели” от берлинчанина Рудолф Делингер.

Десет месеца по-късно, на 5 декември 1918, тържествено вдига завеса новопостроеният (макар и дъсчен) храм на Веселата муза – Свободен театър1, с нашумялата през войната виенска оперета „Царицата на чардаша”. След „Царицата на чардаша”, до края на първия театрален сезон, се поставя още четири оперети на гребена на европейската вълна: “Есенни маневри” от Калман, “Розата на Стамбул” от Лео Фал, “Граф фон Люксембург” от Лехар и “Кралицата на киното” от Жан Жилбер, приживе донесли световна слава на своите автори. И тази актуална за времето ориентация се превръща във водеща репертоарна стратегия не само за Свободен театър, но и за основаните след него достатъчно представителни оперетни театри: „Ренесанс”, Кооперативен театър, „Одеон” и Художествен оперетен театър, формирали представата за българския оперетен театър в златния му период – между двете световни войни. Независимо че не е подкрепян от държавата, той не само успява да се наложи в театралния ни живот, но дръзва да се съизмери и с най-прочутите за времето оперетни театри на Европа. Решаващ в този смисъл е колкото историческият му шанс, че с появата си улучва върховия момент на т.нар. нововиенски оперетен стил, толкова и фактът, че най-нашумелите постановки на европейските оперетни столици (Виена, Будапеща, Париж, Лондон, Берлин) веднага се пренасят и на българска сцена. И не случайно в началото на 30-те години, българският оперетен театър (след триумфалните гастроли на Кооперативен театър в Турция и Югославия) е признат за най-престижния популярножанров театър на Балканите.

Първото звездно поколение на оперетната ни сцена влиза в историята на жанра с имената на: Мими Балканска, Вяра Сълплиева, Ангел Сладкаров, Асен Русков, Иван Цачев, Симеон Симеонов, Иван Станев, Петко Ников, Никола Попов, Матьо Македонски, Иван Радев, Генчо Марков, Тинка Краева, Коста Армянов, Невена Дочева, Битуш Давидов, Банчо Банчевски, Елисавета Рускова, Иванка Сладкарова, Надя Ножарова, Коста Райнов, Виолета Симеонова, Милен Паунов, Рина Пенчева, Илия Йосиф, Анета Цанкова, Стоян Коларов, Надя Шаркова, Милена Баръмова, Стефан Анастасов, Коста Наумов, Любен Герасимов, Лидия Станева, Катя Димова, Иван Чаракчиев… Но емблематични за оперетното ни изкуство, с двете му характерни лица – лиричното и комичното, несъмнено остават имената на легендарните звезди: Мими Балканска и Асен Русков.

Независимо от общественото признание и изградените театрални традиции, в навечерието на трийстия си рожден ден Веселата муза е сюрпризирана от сериозно сътресение – промяната на статута й. С Указ на Отечественофронтовското правителство (1947) е одържавен последният частен оперетен театър в столицата и е преименуван в Народна оперета, а през лятото на 1948, с нов Указ и по съветски модел е създаден Държавният музикален театър, който единствен получава правото да я представлява.
Не забравяйте да изключите телефоните си!