Д-р Христов: Добрите преподаватели подготвят специалисти за бъдещето

21 декември, 2015 08:47 | Гост | Няма коментари

Д-р Христов: Добрите преподаватели подготвят специалисти за бъдещето

Д-р Александър Христов е редовен преподавател в УНСС и хоноруван преподавател в НБУ. В момента е и Акаунт директор на ПР агенция Civitas България, доктор в сферата на комуникациите и магистър по международни икономически отношения.

През периода от 2011 г. до 2013 г. е Председател на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), в момента е член на УС, а от 2006 до 2011 г. е Председател на Комисията по етика на БДВО. Автор e на книгата „ПР практика: Работа с агенция” и на над 50 публикации в наши и чужди специализирани издания.

– Какви са днешните студенти, д-р Христов? Колко са мотивирани?

– Позитивното е, че студентите са като че ли все по-самостоятелни и все повече са уверени в себе си. И че развитието и кариерата им зависи от самите тях. Съответно, по-малко вярват в това, че ако имаш „връзки”, всичко ще се нареди. Това вероятно ги прави по-мотивирани от преди. Но студентите не винаги взимат всичко това, което университетът им предлага. И рядко искат още знания и информация от преподавателите. Това е грешка. Казвам им, че университетът е едно от последните места в живота, където знания и умения се взимат много лесно и почти безплатно.

Но студентите също така са и осмодекемврийци – те търсят начини как да им е по-интересно и забавно, дори и когато става въпрос за образованието. Естествено, това се дължи и на динамиката на съвременния живот и на социалните медии, които налагат идеята за бърз обмен на кратка и забавна информация. Те предпочитат и по този начин да учат. И тук е необходимостта от това университетите да се променят – да има повече интеракция със студентите, по-интересно поднасяне на лекциите. Още май Ръдърфорд е казал, че ако не можеш да обясниш физиката на един портиер, това е лоша физика. Сега това е още по-важно.

 

– Знаем, промените във висшето образование се случват бавно. И все пак, коя е най-належащата промяна?

–  Най-необходимата промяна също изобщо не е бърза, но трябва сериозно да се захванем да се случи. Преподаването и висшето образование въобще трябва да преминат от това да искат възпроизводство на знания към това да насърчават мисленето и самоусъвършенстването. Сега оценяването в университетите се основава най-вече на това колко добре си научил една тема. Тоест – да изисква се преразкажеш това, което някой друг смята. Колкото по-безкритично, толкова по-добре. Вместо това оценяването все повече трябва да се базира на това, което студентите са направили – това означава практически занятия, мислене, творчески процес. И това е валидно не само за приложните дисциплини. Например, не знам дали това се случва, студентите в математическите специалности може не само да решават, а и да съставят задачи. И тук причината не са само университетите, цялото това възпроизводство на знания се оформя още в училище, там това едва ли не е издигнато в култ.

– Значи проблемът е в средното образование?
– Не само там, макар че да, и то според мен трябва да се реформира в тази посока. Цялото образование трябва да бъде насочено не само към преподаването на знания, а и към формирането на умения. В западните страни това се случва – все повече се обръща внимание на необходимостта да се формират т.нар. skills. Така студентите ще са по-подготвени за практиката, а това е и нещо, което практиците и работодателите доста сериозно критикуват като недостатък на висшето образование.

– Това означава ли, че се променя се ролята на преподавателите в университетите? Ако да, как?

– Точно тяхната роля се променя най-много. Ефективността на обучението в един университет сигурно 80% от ползите се дължи на преподавателите и 20% на материалната база. Те трябва да бъдат актуални спрямо практиката, да бъдат в крак с реалността, а не само с чистата наука. И тяхната роля не е едва ли не да бъдат върховна инстанция на истината, те трябва много повече да бъдат ментори. Преди време в СУ от отворената врата в една зала видях как по време на лекция преподавателка диктуваше от отворен пред нея учебник, а студентите записваха. Това е безобразие. Това е колосална загуба на време и ресурс, това е 1984-та. И не е вярно, че проблемът е във възрастта на преподавателите и в тяхното бавно или бързо кариерно израстване. Има млади асистенти, които са с непростимо сковано мислене, има преподаватели пред пенсия, които разсъждават модерно и мащабно.

– Решение ли е тогава преподаватели да идват от вън – например от практиката?
– Донякъде да. Въпросът е, че много от практиците нямат желание и намерение да преподават. А някои от тези, които искат, не могат да излязат от тесните рамки на компанията, за която работят. И общо взето, разказват само за нея, естествено в позитивна светлина. Това става като реклама, студентите го усещат и реагират негативно. Преподаването изисква не само да знаеш и да можеш, а и да знаеш как да систематизираш знанието, а също и полет на мисълта, но и сериозна доза критичност.

– Някои смятат, че в съвременния динамичен свят ролята на специализираните знания нараства, а на общата култура намалява. Така ли е?

– Не, нараства значението на комбинацията от знания и умения. Общата култура е важна и ще продължава да бъде такава, даже вероятно ще става все по-важна заради многото информационни източници, които ползват хората днес. Добрите университети и добрите преподаватели подготвят специалисти за бъдещето и трябва да преподават ценности, специфична гледна точка към действителността и добри практики. Общата култура е част от всичко това.

Интервюто взе: Евелина Гечева

Снимка: Личен архив

 

 

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата