Премиера на „Госпожица Юлия“ в Театър 199 „Валентин Стойчев“

11 март, 2016 10:34 | Афиш, Изкуство, Свободно време | Няма коментари

Премиера на „Госпожица Юлия“ в Театър 199 „Валентин Стойчев“

На 11-и март  от 19,30 часа Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи новата си премиера

ГОСПОЖИЦА ЮЛИЯ
от ОГУСТ СТРИНДБЕРГ
превод ВАСА ГАНЧЕВА
постановка ЙОСИФ СЪРЧАДЖИЕВ
сценография НЕВЕНА БЕЛЕВА
музика МАРТИН КАРОВ

 

 

2
с участието на:
ЙОАНА БУКОВСКА
КАЛИН ВРАЧАНСКИ
МИРА ВЪРБАНОВА

Аристократичен дом в нощта срещу Еньовден… На този празник се берат цветя и билки, и треви, на които се приписва магическа сила. Баячки и знахарки забъркват отвари за здраве, за късмет, за прогонване на злите духове… но най-вече за любов.
Въздухът трепти от пареща възбуда, от сладостни, но и опасни страсти. Всички в скандинавското имение празнуват. Лакеят Жан и готвачката Кристин са в кухнята. Жан е обещал следващия танц на Кристин. Но в този момент госпожица Юлия, дъщерята на господаря, нахлува в приповдигнато настроение и отвежда слугата със себе си. Така започва историята на гениалния Огуст Стриндберг. А когато към нейния край се  съмне, нищо повече няма да бъде каквото е било…

Има легенда, че някога, в дълбока древност, мъжът и жената са създадени като едно същество. Вероятно няма никакви останки от тях, защото са били безсмъртни. Не са ни оставили и следи от изкуство, защото са живели в непрестанен екстаз един от друг и не са познавали самотата, скръбта, лудостта и смъртта. Мъжът и жената тогава са съществували в състояние на пълно блаженство, а блаженството не може да роди изкуство. И в един момент Боговете, разгневени от скука, разделили творенията си на двете им половини и ги разпръснали по цялото земно кълбо. Останали сами, човешките същества ужасени се втурнали да търсят половинките си. Те познали страданието, острите зъби на ревността и омразата, сладостта на отмъщението и накрая – смъртта.

 

3Изкуството разцъфтяло. То е красив отровен бодил, който се храни със сълзи и кръв, пие от най-тъмните инстинкти на човека и обезсмъртява смъртта. От древногръцките трагедии до днес неговата нива е населена със стотици велики творби, а ние преживяхме усилията и вълнението да дадем живот на една от тях – натуралистичната трагедия на Огуст Стриндберг – „Госпожица Юлия“. „Поета на севера“, както го наричат някои от изследователите му, ни е оставил своята блестяща творба за да проследим заедно събуждането на нагона, на непреодолимия инстинкт у госпожица Юлия към възстановяване на цялото, към архитипното, първично състояние на единение между двата пола. Той не само ни разказва какво става в нощта срещу Еньовден, но чрез проницателна дисекция ни показва как става. Госпожица Юлия изминава пътя към гибелта си с безумна страстност, с неосъзната, стигаща до лудост решителност да заплати с живота си миговете на съвукоплението, усещането за сливане с Жан, възстановяването на изчезналия образ. Разтърсваща трагедия! Вероятно всеки от нас би открил в нея част от собствената си скрита същност и би се съгласил със Салваторе Куазимодо, че въпреки мъчителното ни стремление към другия, „човек е сам върху сърцето на земята, пронизан от едничък слънчев лъч: и ненадейно пада вечерта“.
Райна Томова Сърчаджиева

 

Снимки: Павер Червенков

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата