Сегашните учебници по български език са най-безполезните от Освобождението насам

Новите учебни програми по български език за V, VI и VII клас на общообразователното училище и големите надежди…

Цветана Стамболиева
По професия съм учителка. Преподавах български език и литература в средния курс на общообразователното училище почти 40 години. Професионалният ми път започна от селско училище, мина през централни столични училища – 23-о ЕСПУ, 21-во ЕСПУ „Христо Ботев“, когато делеше сградата до НДК с 22-во у-ще, 7-мо ЕСПУ „Георги Димитров“ и завърши в Националното експериментално училище в Горна баня.
Някои казват, че съм била добра учителка.
Съдбата ми отреди през тези години да се докосна до студентите от СУ „Св. Климент Охридски“, които се готвят за учители, да наблюдавам и да участвам в създаването и издаването на учебници по български език в издателство „Народна просвета“. Затова мисля, че бих могла да споделя мнението си за програмата по български език и литература за V, VІ и VІІ клас, създадена от МОН. Надявам се все пак някой да обърне внимание на бележките и препоръките ми!
Много въпроси си задавах, докато четях новата програма на МОН за обучението по български език в V, VІ и VІІ клас на общообразователното училище. Нови учебни програми се създават, когато обучението в училището се нуждае от реформи към добро. Програмата дава насоки как да се извършат реформите и след одобрението u се пишат нови учебници.
Познавах добре сегашните учебници по български език за V, VІ и VІІ клас, създадени преди повече от десет години. Знаех и каква е ползата от тях. Мислено сравнявах съдържанието на тези учебници с новата програма, спомнях си и за някогашните учебници по български език, написани от създателите на книжовния ни език, с които работих през първите си учителски години. И се вълнувах.
Новата учебна програма за V, VІ и VІІ клас съвсем не е „нова“. Това е програмата, по която са написани и сегашните учебници. Съдържанието на учебниците и програмата напълно се покриват. В такъв случай – питам се – защо програмата на МОН се нарича„нова“ и защо е необходимо да се създават нови учебници, щом обучението ще се организира и провежда по старите правила?
Програмата предвижда и в трите класа – V, VІ и VІІ, обучението по роден език да започне по един и същи начин – с уроци за „речево“ общуване и „текст“. По същия начин, с уроци за речево общуване и текст, започват и учебниците. Уроците за общуване и текст както в програмата, така и в учебниците са изпъстрени с понятия и термини като: „ситуация на общуването“, „сфера на общуването“, „участници в общуването“, „сфера на комуникации“, „научно общуване“, „масова комуникация“ ; „текстът в речевото общуване“, „текстът като средство за общуване“, „тема на текста“, „информация“ и т.н. В такъв свят на родната реч „омайна, сладка“ учителят ще въвежда всяка нова учебна година децата ни, за да ги учи и възпитава в любов към родния език…
Понеже съдържанието на „новата“ програма е реализирано почти изцяло в сега действащите учебници, които познавам добре, ще си позволя да изразя най-напред мнението си за учебниците по български език, а след това ще посоча и някои неща за програмата.
Сегашните учебници по български език за V, VІ и VІІ клас са най-безполезните учебници, които българското училище познава от Освобождението до наши дни. Те нанесоха поразии на езиковото и умственото развитие на децата на България, каквито историята не познава. Всички знаем какви са резултатите от обучението по български език. Оценките от изпитите на учениците в VІІ и ХІІ клас ги показаха. – предимно двойки и тройки. Децата ни не могат да четат, не могат да осмислят прочетеното. Едно международно изследване показа, че учениците на България са едва ли не на последно място по грамотност в Европа. Това означава, че децата ни са неграмотни! Оценките на явилите се на матура през една от последните години (2014–2015?) показаха, че 70% от абитуриентите ни не познават препинателните знаци на книжовния български език и ги употребяват неправилно.
Един министър преди години заяви авторитетно, че слабият успех на учениците се дължи на лошата дисциплина в клас, друг министър се закани да прочете всички учебници, но положението не се промени. Лично аз смятам – знам го от опит, че основните причини за неуспеха на децата ни по роден език, са две:

1) некачествените учебници

2) недобрата подготовка на учителите да вършат отговорната работа, която целият народ им възлага.
Мога да разказвам безкрай за слабостите на сегашните учебници, обстоятелство, което е възможно да се повтори отново с новите програми: за смехотворните хрумвания на авторите да проявяват оригиналност при поднасяне на езиковите факти, за методическото им безсилие да използват правилен подход при организирането на уроците и т.н.
В учебниците се натрапват ненужни повторения и термини, които освен че обременяват информацията – не носят никаква полза. Например, в стремежа си да поставят обучението по български език на стилистична
основа, в учебника по български език за V клас само до 20-а страница, авторите са повторили думата текст 70 пъти. Колко ли пъти тази дума е повторена до края на учебника?
Водеща роля в сегашните учебници имат задачите. Може би стотици, ако не и хиляди са те във всеки от учебниците за V, VІ и VІІ клас. В повечето случаи обаче задачите са безсмислени, не се постига с тях никаква цел – нито изясняване на научното съдържание, нито служат за затвърдяване на знанията, нито за разширение и обогатяване на наученото и т.н. Някои от тях са направо глуповати.
В новата учебна програма по български език и литература за V, VІ и VІІ клас липсва най-важното – съдържанието на учебния материал – не е определен обемът му, не са оформени уроците, не е определен броя на часовете за усвояване на знанията, видовете уроци – за нови знания, за затвърдяване на знанията, за упражнения, обобщения, преговор и т.н.
В програмата липсва система на устната и писмената реч на учениците. Обучението за създаване на видове текстове – съчинения, преразкази, описания и др., е много важно. Досега (в последните години) не се предложи на учителите такава система. Писмени работи се пишат рядко днес, учителите не ги проверяват редовно, не правят поправка на съчиненията (по съдържание, правопис, стил и пр.), а на изпит учениците са задължени да изпълняват главно такива задачи – да пишат преразкази – и то не какви да е!, да отговарят на литературни въпроси – невинаги добре обмислени, да пишат есета и др.
За да израснат като образовани и културни хора, децата ни трябва да говорят и пишат не само като спазват езиковите закони – това е задължително! , но е необходимо и още нещо: да учат краснопис, изразително четене и говорене, ударение, логическо ударение, пауза, интонация, бързина на говора и пр.
Необходимо е също програмите за отделните класове да се напишат на ясен, правилен, достъпен за всеки българин (не само за любителите на чуждици) български език. Още при определяне целите на обучение по български език и литература (стр. 1.) се разбира, че създателите на програмите са потънали в многословие от абстрактни понятия и изрази, които правят мисълта им неразбираема. Коя е точно целта („общата цел“, както я наричат) на обучението по български език и литература, определена с израза (цитирам): „Целта е насочена към формиране на комуникативна компетентност… за създаване на стилистично диференцирани текстове за развитие на емоционално оценъчно отношение и нагласа за възприемане и създаване на духовни ценности …“ Господи!…И така до края…
Какви са и защо са шестте графи, начертани на страниците на програмата? Те са чист формализъм! Не определят нито съдържанието на дисциплините (не на „предмета“) български език и литература, нито методическите единици, нито целите, които трябва да се постигнат с всяка езикова единица.
Кои и какви точно са така наречените „ЯДРА на учебното съдържание“? (І колонка)… Кой ги съчини и с каква цел?
Какво точно означава словосъчетанието „социокултурни компетентности“ и защо е употребено? Защо графите в програмата не са попълнени с ясно съдържание, конкретно кое за какво се отнася и всичко това да се каже на чист български език?
Всяка графа в програмата, всяка тема, така, както е формулирана, всяка цел, така, както е определена, нанизаните във вертикална редичка понятия, които трябва да се усвоят, заглавието на една от колонките –„контекст и дейност на цялото ядро“ – всичко това е пълна глупост.
Доброто, интелигентното общуване между хората, не може да се осъществи без задълбочено познаване на книжовния език. Със звуковете на нашия език образуваме думи, с думите говорим, съчетаваме ги в изречения. С изреченията образуваме текстове (не в началото на обучението, накрая!) – устни, писмени, различни по съдържание и стил.
В езикознанието всички езикови елементи са обособени в дялове, за да се усвояват последователно, системно и във взаимна връзка. В новата учебна програма това изискване – за последователност и системност при усвояване на знанията, не е спазено. И в трите класа – V, VІ и VІІ, в които се изучава български език, или липсват, или са недостатъчни предложените знания по фонетика например. Звуковете и буквите в човешкия (и в нашия) език не са безлични. Те са нашият говор, писмото ни.
Най-добрите наши специалисти-езиковеди, създателите на книжовния български език, които написаха преди години и най-добрите учебници по роден език за средния курс, твърдяха – и практиката го потвърди:

В началния курс (І – ІV клас) учениците се запознават със звуковете и буквите, образуват думи, съставят изречения, опитват се да пишат текстове. В началния курс децата се ограмотяват.
В V клас се поставят основите за изучаване на българския книжовен език като наука.
Обучението по български език трябва да започне в V клас с фонетика.
Учебното съдържание по лексикология, морфология, синтаксис е представено в учебната програма разпокъсано в отделните класове, липсва последователност, логическа връзка между езиковите единици. Някои от така представените теми са обемисти, натрупани са с огромен езиков материал, който трудно, ако не невъзможно би се усвоил.
Например, какво наблюдаваме в V клас?
Началото започва с Общуване.
В тема 1, стр. 2. следват Видовете изречения – по цел на общуване, по състав, подчинително и съчинително свързване (защо тук?), словоред (на какво?) и т.н. Материалът е много, разнопосочено представен. Няма как да се усвои от 9–10-годишни деца.
Тема 2, стр. 2. Как мислят авторите на програмата – възможно ли е да се усвоят Главните и второстепенни части на изречението накуп? Към всичко това тук са прибавени като капак и Еднородните части. За усвояване на този материал само са необходими най-малко 10 часа за нови знания + часове за затвърдяване и упражнения.
В тема. 4., стр. 3. се изисква децата да „Разпознават граматичното значение на думата…да различават формите на една дума, да определят основната форма“. Как на практика ще се осъществи това искане? На коя дума да „разпознават“ граматическата форма? Всяка дума има своя, различна от другите думи граматическа форма. Как да определят „Основната форма на думата“? На коя дума? Всички думи (части на речта) имат свои (различни) основни форми. И още – децата трябва „правилно да пишат и изговарят морфемите на думата“. Кои морфеми точно да „изговарят и пишат“ правилно. Морфемите на всяка дума са различни и се пишат и изговарят по различен начин.
Тема 5., стр. 4. Имената трябва да се учат поотделно. Те са основата на езика ни. Видовете, употребата членуването, степенуването, бройната форма, главните и малки букви, сложните думи и т.н. – всичко е важно и не се усвоява лесно.
Тема 6., стр. 4. Местоименията не бива да се учат в различни класове. Между някои от тях има „здрава“ връзка. Въпросителните и относителните местоимения са и съюзни думи. Употребата им, заедно с въпросителните и относителни наречия е важна за пунктуацията. Изпуснати са възвратните местоимения. А учтивата форма при местоименията?
Тема 7., стр. 4. Глаголът – най-важната част на речта. И най-богатата на форми дума. Основна форма, основа, спрежения, окончания – правоговор (-ме, -ят, -ат), употреба на глаголните времена и др. Съществена грешка е Глаголът като част на речта – да се учи след Сказуемо – като част на изречението!
Тема 8., стр. 4. Неизменяемите части да се учат самостоятелно, в отделни часове (не както е в сегашните учебници). Много грешки се допускат при употребата, правописа, пунктуацията им: правопис на предлог с наречие, правопис на частицата „не“ с всички части на речта, пунктуация при съюзите и междуметията и др.
(Бележките ми са предимно за програмата за V клас, положението и в другите класове не е по-различнно.)
Недостатъчно вникване в специфичните особености на учебния процес, недобро представяне на езика ни – това показва новата учебна програма по български език и литература за V, VІ, и VІІ клас!
Предлагам:
• Специалисти по език и литература, добри познавачи на обучението в средния курс, езиковеди, методици, учители с добър опит да се заемат с изработването на наистина нова учебна програма по български език и литература в средния курс.
Б е з д а с е б ъ р з а!
• И учебната програма, и учебниците, които ще се напишат съобразно с нея, трябва да се обсъдят сериозно от специалисти, от цялата общественост, а не само от определен кръг заинтересовани хора.