Бъдещи архитекти от НБУ откриват изложба

14 май, 2016 20:48 | Висше образование, Образование | Няма коментари

Бъдещи архитекти от НБУ откриват изложба

16-24 май 2016 г., Съюз на архитектите в България

На 16 май от 18:00 часа в Съюз на архитектите в България ( ул. „Кракра“ №11) ще бъде открита изложба на дипломни проекти на студенти от департамент „Архитектура“ на Нов български университет.
„Бъдещето на архитектурата е в ръцете на архитекта – всеки от нас има място в това бъдеще. Архитектурата е връзката между света на идеите и тяхната материална интерпретация. Интерпретационните параметри при архитектурното формообразуване съществуват, подобно на червеното, синьото и жълтото в една палитра. И в зависимост от това какво работи, архитектът влага по-червен, по-син или по-жълт нюанс.
Три фактора определят архитектурата днес: авторът със своя път на развитие, мястото, върху което се строи, и духът на времето. Така че, стъпвайки на тези три опорни точки, съзнателно или несъзнателно, всеки от нас се стреми да направи някаква къща с желанието тя да стане архитектура. Всяка сграда има шансовете да стане архитектура.
Любовта към професията е в основата на всичко. Всичко започва с интереса към това, което работиш. Ако то ти доставя удоволствие, ако работиш непрекъснато и полагаш необходимите усилия – имаш шанс да стигнеш до желан резултат. Правенето на „добра“ или „лоша“ архитектура е свързано с качества, които са вътре в студента. Задачата на педагога е да намери у студента-архитект онези заложби, онези „рудни залежи“, които подлежат на развитие. Другата задача е да му покажеш само най-важните (прагматични) параметри, въз основа на които той сам да изгражда своя поглед върху света. Търсенето на личности и тяхното култивиране е най-важното задължение на архитекта – педагог. Архитектура се учи не само в университета. Всеки трябва да намери своите учители в професията.
За архитектурата, и на това учим нашите студенти в НБУ, най-важна е идеята. Останалото е професионализъм, добър или лош, но без идея, без духовна концепция, без тема архитектурата остава повърхностна. Защото всяка сграда, която „се отказва“ от възможността да бъде „тема“, е тривиална. Тя може да изпълнява необходимите функции и да отговаря на техническите изисквания, но ако не преодолее чистото изпълнение на наложени отвън изисквания и не защитава определена авторска идея, тя се превръща в обикновена архитектурна баналност. Архитектура, която „се отказва“ от претенцията да бъде „тема“ и се движи само във всекидневието и техническите параметри в крайна сметка  се превръща в частица от строителния хаос.
Образованието на бъдещите архитекти в НБУ стъпва на три опорни точки. Едната опорна точка, разбира се, е духът на мястото. Духът на мястото в неговото най-разширено понятие. Това е онова усещане не само за физическата среда, но и за натрупаните пластове в съзнанието на хората, които създават духа на мястото, в които се изгражда следващата сграда. И, ако един архитект е коректен спрямо своите колеги, спрямо това, което се е случило, то той трябва да се научи да „чете“ духа на мястото. И това е задачата на педагога – архитекта – да научи своите студенти да четат духа на мястото.
Другото, което един учител в областта на архитектурата има като задача, това е да научи своите студенти да усещат духа на времето, т. е. тяхната чувствителност към това, което се случва в настоящия момент е също така необходима, за да бъде създадено произведението, да бъде създадена онази архитектура, която отговаря на днешния ден.
И третата опорна точка – това е личността на архитекта, т. е. всяка една архитектура е свързана с онази личност, която създава тази архитектура и създаването на тази личност в архитектурата е също така една от задачите на хората, които се занимават с образование в областта на архитектурата. Тоест всички тези студенти, всички тези бъдещи професионалисти идват в професията с тази личностна характеристика, която носят и тази личност се сблъсква с една нова професия. Задачата на педагога, който преподава архитектура е да намери в студента онези заложби, онези качествени неща в неговата личност, които са качествени и за неговата професия, и да му даде възможност да развие онези качества, така че той да направи архитектурата, която само той като личност може да реализира.
Представените дипломни проекти на студентите, завършили архитектура в Нов български университет в навечерието на 24 май 2016 г., дава представа за образованието, което предлага един хуманитарен университет на бъдещите архитекти.
Една особеност на нашите дипломни работи, е че в департамент „Архитектура“ на НБУ се дава възможност на студентите сами да намират тема за своята дипломна работа и с помощта на избрания от тях преподавател да направят проучванията, да изведат идеята и да я превърнат в чертежи и макети, които да представят пред държавната комисия, за да получат магистърска степен архитект. Предимството на този подход, при който студентът сам избира задачата,  по която да работи е това, че той се явява и в ролята на поръчител, тоест инвеститор, и в ролята на проектант. Възможността да си избере темата и мястото, на което да развие своята дипломна работа дава възможност за максимално идентифициране със задачата, която си е поставил. Първоначалната информация, която търси в съответната община, намирането на кадастралната основа, в съответните служби по кадастъра, разговорите с главния архитект на общината и евентуалните бъдещи ползватели на сградата дават параметрите на професионалиста.
Дипломните работи в нашия университет не са по едно и също задание, което се спуска от съответната катедра и не целят сравняването кой от дипломантите е най-добър, а имат за задача да дадат възможност на студентите по архитектура в НБУ в последните два семестъра  и в дипломната работа да защитят своята теза, да представят своята гражданска позиция и да заемат своето място, като професионалисти и граждани.“
Проф. д-р инж. архитект Пеньо Столаров

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата