Моят Ботев

22 май, 2016 10:59 | Моят Ботев | Няма коментари

Моят Ботев

 

Стоях сама в стаята загледана в старата красива  прашасала книга, оставена в края на масата, която постоянно привличаше погледа ми, нито хубавото време навън, нито опитите ми да мисля за нещо различно ми помогнаха да се отърва от въздействието й. Непрекъснато въображението ми рисуваше картини от онова време, в което имаше толкова романтика, смелост и героизъм, толкова трагизъм, смърт и предателства. За няколко секунди пред очите си видях Битката при Онгъла, Битката при река Ахелой, Битката при Клокотница, а после и падането на България под Османска власт и страданията на моя народ, и ужаса от зверствата извършени по време на Априлското въстание,и обесването на Апостола и смъртта на Ботев, и щастието от свободата, и тъмните времена описани от Вазов, и войните за обединение, които никога не успяват да осъществят целта си. Цялата треперех, но бързо се съвзех и отново се обърнах към нея – тя бе най-обикновена, с твърди корици, изрисувана с мъже носещи копия и щитове от ляво, срещу това изображение стоеше мъж, държащ кръст в едната си ръка, а в другата меч, а на главата си имаше корона, под тази миниатюра бе поставено знамето направено от Райна Княгиня, а до нея образът на княз Александър Първи Батемберг. Както може би вече сте се досетили това бе Учебник по История и то не коя да е, а Българска история.
„Възможно ли е всичко това да се е случило? Колко народи биха могли да се похвалят с герои като наште? Колко? Ние сме отцелели толкова време, след всички мъки и несгоди, след многобройните опити на Византия да ни присъедини към териториите си, след попадането под нейното владичество, след тежките времена на татарското нашествие и Османското такова, което завършва с падането ни под османско владичество. Пет века изпълнени със страдания, болка,, унижения, стах и смърт. Колко народи са преживяли всичко това и са отцелели без променят името на страната си, която два пъти е попадала под чужда власт. Малцина са. О, вие хора, които сте забравили историята си искам да ви припомня една много стара мъдрост, че човек без минало няма и бъдеще. Нима днес е модерно да си всеки друг, но не и булгарин, нима е нормално всеки да ни хули, а ние да стоим и да позволяваме да опетняват името на нащата майка България. Аз със гордост заявявам, че в мен живеят те, героите от векове, в мен тече кръвта на Аспарух, на Крум и Симеон, на всички български царе, а не само те, но и на ханове и князе. В мен тече кръв буйна като тази на поета, на героя. На този, който с думи хиляди не би могъл да се опише. Та той нима не бе велик поет, нима не бе идеолог и революционер, нима не бе бунтовник, но и син, обичащ майка си, готов да умре, но не ид а живее ж робство, нима не беше гений и пророк, нима сам не написа собствената си съдба.
„Тоз, който падне в бой за свобода,/ той не умира, него жалеят.“
Ботев бе убит едва на двадесет и осем години, но умирайки той възкръсна, за да живее вечно. Неговот име заедно с това на Апостола и останалите герои дали живота си за свобода ще живее вечно в паметта ни, докато на тази земя има и един останал булгарин името им ще живее.
Ботев вечно ще живее в моето сърце като поета, като сина, като любимият, който трябва да направи избор. Човекът, които силно любеше и мразеше. Тоз, който остана не разбран, който бе сам, дори и сред другари. Остави името си в историята, а за подвига му не се говореше единствено в България. Остави ни много завети и едни неповторими произведения, в които претвори чувствата си, идеите си, живота си и сам написа съдбата си – трагична, героична и велика. Убит на двадесет и осем, но направил толкоз много. Каква ли щеше да е историята без него, без този виден деец и революционер, и гениален творец.
Когато бях дте не можех да разбирам всичко, което възрастните ми обясняваха и ми разказваха, тогава не знаех значението на думи като революция, но още от тогава аз си представях този човек като герой, който пази хората. С времето осъзнах, че не съм била съвсем права, но не съм била и толкова далеч от истината. Той е като герой от роман на Виктор Юго или Александър Дюма, въплъщаващ в себе си всички идеали на романтическите герои. От време на време се преплита реалното с митичното. Той е влик, той е герой, той е и ще остане безсмъртен, защото подобно на своя герой дарява живота си в името на свободата. А такава смърт е равна на вечен живот.
Христо Ботев ще остане в сърцето ми като свиден спомен, символ на героизма и трагизма в нашата славна история. Моят Ботев е идеал, който всички ние трябва да следваме. Аз не го идеализирам, защото той е символ, който никой и нищо не ще заличи от нашите спомени и съзнанието ни. Ние можем да научим много от живота и делата му.
Нека не позволяваме споменът за тази личност от нашето славно минало, този възрожденец да умре. Той ще живее, докато ние го помним. Не се срамувайте от своя народ, от своето минало и своя език. Благодарение на тях ние все още съществуваме. Ако искаме да имаме бъдеще не трябва да забравяме за своето минало.
Поклон пред святата му памет!

Моника Руменова Дженаварова
Студентка първи курс

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата