Моят Ботев

22 май, 2016 19:52 | Моят Ботев | Няма коментари

Моят Ботев

Ти ли си, мале, тъй жално пела,

ти ли си мене три годин клела,

та скитник ходя злочестен ази

и срещам това, що душа мрази?

 

Този цитат е от стихотворението„Майце си” написано от един голям поет и революционер Христо Ботев.Това е най-затрогащото отношение майка-син в историята на нашия поетичен епос.Синовната обич е готова да прости предполагаемата  майчина клетва.Чистата душа на лирическия герой приема и прощава всичко в името на свободата.Това е най-вълнуващата саможертва.Любов и омраза се срещат и побеждава любовта.Това четиристишие притежава огромен драматичен заряд.Смисъла е много дълбок и  разтапя душата на читателя до сълзи.В него живее Ботев-вечния от вяра, днес и утре.

 

Остави таз песен любовна,

не вливай ми в сърце отрова –

млад съм аз, но младост не помня,

пък и да помня, не ровя

туй, що съм ази намразил

и пред тебе с крака погазил.

 

Всеки българин трябва да знае и помни историята си.Когато Ботев разбира,че наближава боя за него този ден е празник.Героят не се страхува от смъртта,готов е да жертва младия си живот.Участвал в тайни комитети,криел се далеч от родината си, той  жадувал този подвиг.Ботев иска да бъде достоен наследник на смелите си прадеди,дали живота си за Отечеството.В неговите вени тече кръвта на самоотвержения български дух.Той пренебрегва най-естественото чувство у всеки млад човек.Любовта към любимата жена.Силата на Ботевия дух е неповторима.Той жертва всичко за да предостави на българския народ свободата,която ще го направи независим.Няма никакви пречки в неговото съзнание по пътя към тази така жадувана свобода.Майка,любима,живот-всичко е пожертвано в името на България.Няма друг такъв подвиг.Поклон от сърце.

 

Да чуят моми и момци

по сборове и по седенки;

юнаци по планините,

и мъже в хладни механи:

какви е деца раждала,

раждала, ражда и сега

българска майка юнашка;

какви е момци хранила,

хранила, храни и днеска

нашата земя хубава!

 

За мен Ботев е човек,чиито подвиг аз винаги ще помня.Ще разказвам за него на моите  братя и сестри деца и внуци.Да помнят и да знаят,че тази свобода не ни е подарена,че във всеки един от нас трябва да живее Христо Ботев.Защото физическата смърт на героя не може да убие духа, когато се говори за него.Когато се докоснеш до историята си,ти ставаш част от цялата вселена.Влезнеш ли в дома на този герой,вече музей ти усещаш тръпка,улавяш миризмата на миналото,подържаш духа му  вечен.

 

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят…

 

Моята душа и ботева история

Остават в нашето семейство

Ядро на нашата България

Творчество на вечните герои

Борба за всички нас

Обединени в този час

Трогващи душата и сърцето на всеки от нас

Един спомен,един миг

Възвисен бе Ботевия лик.

 

Диана Циркова, 11 клас, Пловдив

 

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата