Моят Ботев

22 май, 2016 19:55 | Моят Ботев | Няма коментари

Моят Ботев

Има една особена дата в годината, на която всички се спираме, опитвайки се да чуем зова на българщината дълбоко в себе си. Това не е денят на Освобождението или този на българската просвета и култура. На този ден почитаме  паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Но замисляме ли се кой всъщност е Ботев ? Дали е само една историческа личност, поет и революционер, както всички знаем, или е нещо много по-голямо ? Не е ли самото въплъщение на великите  думи, който ни завещава: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ ? Той не просто е написал тези думи а ги е изпълнил със съдържание. Той се превръща в кулмунацията на своето творчество, жертвайки се за това, което мисли и в което вярва. Ботев не е собствено име, а нарицателно за непреходните общочовешки идеали. Символ на всички тези, които не са се примирили с робството и  злините на времето, в което живеят, а са се борили и са дали най-ценното – живота си, за да дарят лъч светлина в мрачния свят на окаяния народ. Те понасят страданията и смъртта, за да бъдат свободни техните любими хора. Нека, когато чуем сирените на 2 юни да се запитаме не чуваме ли всъщност тъжния зов на падналите в бой за свободата към всички нас, които след толкова години от Освобождението  продължаваме да бъдем роби ? Не е ли това призив да продължим делото на тези велики хора ? И когато се зачудим какво толкова бихме могли да направим, нека си представим какво би се случило, ако Ботев днес беше жив ? Какво щеше да направи ?

Едно е сигурно – моят Ботев не би емигригал в друг държава, защото там ще живее по-добре.

Той ще се бори с всичко, което измъчва хората и ги прави нещастни. Времето е различно, средствата също, но в основата на всяка борба за свобода е онази човешка идея, онзи душевен пламък, който ни води дори през смъртта. А какво е свободата, ако не правото на свободна воля ? Но когато човек иска да избира сам какъв да бъде, той трябва да понесе отговорността за избора си. А нима на този свят има по-тежка отговорност от смъртта ? И все пак не си ли струва за нещо толкова велико ? Мисля, че на това е искал да ни научи Ботев, да спрем да се страхуваме от смъртта и страданията и да поемем отговорност за живота си и за страната, в която сме родени. Моят Ботев е всеки, който предпочита трудния път пред лесния. Този, който води към доброто, човешкото, братството. Избора, който ни прави истински свободни.

 

Милен Русев, 11 клас, Националната финансово-стопанска
гимназия, София

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата