Моят Ботев

22 май, 2016 20:03 | Моят Ботев | Няма коментари

Моят Ботев

Казват, че „Малкият принц“ трябва да се прочете поне три пъти в живота – защото всеки път ще откриваме нещо, пропуснато преди. Считам, че това твърдение може да се отнесе и към Ботевото творчество.

Началото на нашето „познанство“ сложи рециталът в четвърти клас – трябваше да впечатля присъстващите с декламация на „Обесването на Васил Левски“ по повод училищния празник. Наизустяването бе лесна работа, но самото представяне… не достигнаха сили и патос за една въздействаща рецитация на Ботево стихотворение. Краят ми донесе огромно облекчение. „Втори дубъл“ имаше в седми клас – с „На прощаване“ – но кой ще се задълбочава толкова в творба с дължината на разказ… Третият опит – в дванадесети клас, бе навярно последен – защото ако не обикнеш автор в училище, докато още е наложително да го четеш, после това е малко вероятно. За щастие за мен не бе твърде късно и от отегчителен задължителен автор, той се превърна в моя Ботев!

Гордо заявявам, че това не са просто думи, диктувани от меркантилност, а израз на моите искрени чувства към поета, революционера, публициста, запаления родолюбец, учителя, агитатора. Защото той е всичко това.

Защо е моят Ботев ли? Защото не е празнословен – това не е „похват”, присъщ за неговия лирически и житейски речник. Въплъщава максимата „всичко или нищо“. Съчетава думи и действия, перо и сабя, любов и омраза, черно и бяло. Подобно на Яворов, той не живее, а гори! Но гори не само на хартия, а гори, отдаден на делото си. Гори, докато не изгори докрай!

Защо е моят Ботев ли? Защото, уви, е актуален и до днес – и сега властват същите низки страсти, и днес „обърнатите“ ценности съществуват (“ Свестните у нас считат за луди, / глупецът вредом всеки почита”, Борба).

Защо е моят Ботев ли? Защото често и аз съм се чувствала неразбрана, различна и в определени моменти с болка съм цитирала любимото си „Към брата си“. А мисля, че ако човек може да открие себе си в авторовите думи, да се отъждестви с тях, то текстът е изпълнил своето предназначение.

Трудно е да се огранича в 2000 символа, говорейки за такава личност. Но каквото и да кажа, все малко ще е, недостатъчно ще е, изговорено преди ще е. Завършам с думите на Захари Стоянов, че „Хората като Ботйова, с неговите идеали и чувства не са подсъдими на обикновените за всекиго съдилища. Тях съди историята и потомството“ . А след като Ботев още е жив  за нас, значи делото му се тачи, а саможертвата не е била напразна.

Виктория Ангелова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата