Моят Ботев

22 май, 2016 20:22 | Моят Ботев | Няма коментари

Моят Ботев

Ботев. Всеки от нас познава това име и знае, че то е символ на чистия идеал, на вярата в една цел и отдаването на живота си за нея. Умрял като герой, той е свят пример за младите българи, който всеки почита, но дали?

Днес хората са изправени пред суровата действителност на един глобално свързан и индивидуално разкъсан свят, в който, ако не играеш играта си по правилата на здравия разум, няма как да оцелееш. Може би това е причината всеки от нас да се е вглабил в малкото си всекидневие и личностно щастие, а великите обществени въпроси да бъдат подминавани с безинтерес. Донякъде имаме оправдание на факта, че днес Ботев не се среща на път и под път. Образът му не преминава решетката на допустимото в нашите глави и даже е малко трудно да си представиш идеята за саможертва в името на народа. Какво ще стане обаче, ако се окаже, че Ботев съществува и днес? Възможно ли е да има хора отдали се на идеята за всеобщото благо, за един по-добър и справедлив свят, в който човек да не бъде „роб“ (но и без кавички) на злото? Сега ще ви запозная с Ботев на двадесет и първи  век, Ботев на интернет, Ботев на новите технологии, моят Ботев.

В досегашния си живот съм се срещала с много и различни хора, които малко или много притежават качества, достойни да бъдат наречени ботевски. Има три типажа, които условно можем да наречем Ботев, но дали са наистина достойни да се назовават с това име?

Нека да започнем с моя модерен Ботев номер едно – интернет активистът.

Всеки от нас е виждал тоновете патриотични публикации в социалните мрежи на всеки един национален празник. Човек би си помислил, че обществото ни е пълно с млади, а и със стари, социално ангажирани хора, родолюбци и би се зачудил защо пък сме в такова положение, когато всеки е загрижен и дава всичко от себе си за държавата. За съжаляние истината криви далеч от тези помисли. Подобни публикации се споделят от хора, иначе незнаещи дори че днес е национален празник, но все пак забелязали спама на стената си и решили да не останат по-назат. Че какво им е на тях пък? И те могат да се правят, както всички останали, нали така?! Подобен театър е ненужен никому и не оставя следа. Две красиви думи за празника (в конкретния пример) към новото поколение биха оставили много по-голяма следа и биха били много по-обществено полезни. Те биха помогнали да възпитаме едни осъзнати българи, гордеещи се, че са такива. За съжаление Ботев номер едно не разбира това и смята, че фалшът пред другите е най-важен… Тъжно, но не бива да се отчайваме, защото това е само началото, а и модерен Ботев номер едно не е чак толкова вреден. Идват нови типажи, още по-инересни и още по-крайни в „идеалите“ си.

Моят модерен Ботев номер две – доброволецът.

Този герой не е познат на обикновения човек, но е крайно необходимо да се запознаем с него. Това са хора, винаги имащи мнение, готови да се включат в подготовката на каквото и да е, отличават се с интелект и крайна остроумност, готови да ти дадът отговор на всеки един въпрос.  Когато ги срещнеш на улицата си мислиш, че това са избраниците, които ще ни спасят от неволите ни. Представяш си ги в костюми на политици, а те ни сочат към светлото бъдеще със справедливото си управление. Опознаеш ли отблизо подобен типаж, ще бъдеш крайно разочарован. Те имат мнение по всеки въпрос не защото наистина се интересуват от проблемите на обществото, а защото така правят умните хора. Готови са да помогнат в организацията на каквото и да е, защото е поредната възможност да наложат мнението си (а и самите себе си) над това на другите. Те просто имат нужда да командват. Интелектът, който те демонстрират винаги, когато им се отдаде възможност, е просто добре назубрени фрази, който те използват, за да повдигат самочувствието си и за да демонстрират колко по-високо са от масата. Осторумието им е чиста подлост, а винаги готовият отговор говори сам за себе си. Човек няма как да знае всичко, ние сме тук, за да се учим. Човешките „недъзи“ са прекалено нисши за тяхната величаеща се особа и те трябва да представят знания дори и такива да липсват. Оказва се, че позата е характерна и за модел номер две. Но да, такива хора ще станат политици или поне хора с власт, на челни позиции в обществото. Лесно е да се заблудиш, че наистина ти мислят доброто и искат да помогнат. Лесно е и никого не обвинявам, но мисля, че е крайно време да проумеем този персонаж. Малката му душа и голямата му уста влияят на живота на хиляди, ако не и милиони и нищо не се прави по въпроса. Решението, което аз ще предложа срещу Ботев номер две е леко наивно и може би ще ви звучи глуповато, но аз наистина вярвам в него и мисля, че ще помогне. Ако поднасяме повече изкуство на децата си и след това го коментираме с тях, и осъждаме героите по начина, който заслужават, може би бъдещото поколение ще различава по-добре от нас кое е добро и кое зло. Може би ще се замисля два пъти преди да окове цял народ за пет века или пък да отрови дъщеря си (макар и не биологична), защото била по-красива от нея. Но стига толкова за това създание на днешната реалнос. Не бива да отдаваме прекалено голямо внимание на неща, които не го зласлужават. Все пак вниманието е власт.

Моят модерен Ботев номер три – идеалистът реалист.

Не се бъркайте, този тип не е зъл или глупав като горните два. Не – той наистина ще ти помогне и би искал всичко да е справедливо и подредено на земята. Идейно осъзнат, целеустремен и работлив, независимо с какво се занимава, Ботев номер три наистина се доближава до истинския Христо Ботев. Има само една пречка, която аз лично смятам за оргомна. Те са позволили на реалността да ги победи. Когато нещо е почти невъзможно или много трудно, те губят вярата си и се откланят от пътя на идеала. За тях царува битовият реализъм и той им подсказва кога да се оттеглят от начинанието си. Аз мисля, че Ботев е велик именно заради силния си дух, готовността да се жертва и крайната вяра в идеала. Качества, които те притежават само ако здравият разум им позволи. Нещо, което би накарало Ботев мигновено да ги отпрати в списъка на идиотите. Няма примирение с обстоятелствата, няма нюанси на емоциите. Или любиш, или мразиш. Според мен Ботев номер три може да се превърне в истински герой, но трябва да отключи себе си и да повярва в невъзможното, защото това е първата крачка, за да го превърнеш във възможно.

Оказва се, че съвременният Ботев не е това което трябва да бъде. Малките му на пръв поглед разлики са бездънни, тъмни ями, в които умират всички идеали. Тези разлики са предизвикани от света, в който живеем. Да, парите са висша ценност и всеки иска да ги притежава, но това не е оправдание. Да, политиците ни не са това което могат да бъдат, но и нови политици не е решението на проблема. Аз мисля, че светът отчаяно се нуждае от ново поколение будители. Хора, които да вярват в идеал безкрайно и да подтикват народа, да му показват, че бъдещето може да бъде по-добро. Хора точно като Ботев. Може би модерният Ботев ще разбере, че все пак нещо не му достига, за да се превърне в истински Ботев и ще го промени. Може би точно тези типажи, носещи моите обвинения, един ден ще се превърнат в нужната външна сила, която ще доведе до промяна. Може би моят Ботев ще се превърне в Ботев. Надявам се!

Донна Ербакамова, XII клас, Несебър

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата