Моят Ботев

22 май, 2016 12:05 | Моят Ботев | Няма коментари

Моят Ботев

Кой е Ботев? Коя е Ботевата земя? Кои и къде са неговите ценности? До какво доведе делото му и стана ли заветното отечество по-добре след неговата саможертва?

Зелената малка България е място на болка, нищета, страдание, но и на героизъм, борбеност, вяра. Това е земята на красотата и благодатта, но също и земя на един народ, който се труди и се бори за живота си с надеждата да го направи по-добър и по-достоен. Именно тази надежда е родила най-достойните народни синове, които сме превърнали в национални герои. А Ботев е един от тях – революционер, поет и публицист, тръгнал с перото си да пробужда сънародниците си от робския сън, а с пушката и сабята си да воюва за тяхната свобода. Личност със смели мечти и неопетнена душа, изградила една идеализирана представа за родното, представа, която се оказва утопия в действителността.  Днес Ботевата земя малко прилича на онази, за която е мечтал. Но примерът му  продължава да бъде вдъхновение за онези българи, които носят надеждата за по-добър живот в сърцата си и вярата, че този по-добър живот зависи от техните усилия.

За Ботев любовта към родната земя, към онази, която се навежда да целуне на Козлодуйския бряг,  е огромна и стои над всяка друга любов. Тя е причината той да поеме по пътя на освобождаването й от мъката, болката, страданието, робството. Докато 20-годишният Ботев, записал се в четата на Желю Войвода, можем да определим като младеж с буйна кръв и непокорно сърце, който все още се отдава на емоциите си и не мисли разумно; то 28-годишният Ботев прави същия избор, изоставяйки жена си с дете на ръце в името на святата родина с думите: „Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе“. Този факт говори за пълната осъзнатост на патриотичните му действия.

Воден от чистата си обич, той въодушевено се впуска да спаси поробените българи, да ги избави от столетните мъки.  Очаква да срещне готови за битка хора, изпълнени със сила и смелост. Вярата му е огромна, дори за момент не предполага, че ще случи онова, което  се случва. Час, след като преминава Дунава, екзалтацията  и наивната вяра, че с „бързината на светкавица ще изведе народа от леглото на робството“, се разбиват на малки парченца и се забиват в нежното сърце на Ботев. Предателството е осъществено от ония, за които четата жертва живота си. Помощта, която трябва да дойде от Враца,  така и не идва. Борците за свобода са посрещнати от глухия кучешки лай, вратите остават затворени за тях, не получават дори вода и комат хляб. „Това ли е народът, който ни чака с отворени обятия?“- пита с болка воеводата, обзет от разочарование и тъга.

Земята, родила личности като Ботев, Левски, четниците, е също майка на предатели като Заимов, като хората, затворили домовете си, или като онзи овчар, който иска да му бъдат платени шилетата.

Представете си смелия войвода и горд поет с крака, покрити в мазоли и рани. Ботушите, с които е бил обут, са били предназначени за Филип Тотю, а време за направата на такива, които да паснат на Ботев, преди тръгването на четата вече е нямало. Мечтите, надеждите, идеалите са омърсени в калта на предателството и робския страх. Самоотверженият воевода е огорчен, разочарован, угнетен, но въпреки това не изгубва вяра, продължава по пътя си, не изрича нито една хулна дума.  Остава верен на идеализма и високия си морал, за да стигне до заветния си връх във Врачанския балкан, където ще сбъдне мечтата си – саможертва в името на отечеството.

Земята на Ботев и днес не е тази земя, за която е пролял кръвта си. Той се бори за премахване на робството и човешкото безправие, на своеволието и беззаконието във всичките им аспекти и проявления. В своята земя иска да види морална чистота, непримиримост с неправдата.  За жалост днес не любовта, не свободата, дори не и истинското щастие са съвременните идеали – това са парите, лъскавите коли, огромните къщи. А за тях не е нужна борба, достатъчно е да следваш „матрицата“- те идват като бонус за послушанието и смирението.   Свободата е недооценена от съвременниците на Ботев, а също така несъщностно разпозната от следващите поколения, неговата идея потъва в калта на човешката приспособимост, превръщайки се в утопия.

Но ние не живеем в черно-бял свят и не бива да оставаме слепи за останалите цветове, защото рискуваме да изопачим истината.  Делото на Ботев и на останалите апостоли не е напразно, идеалът им успява да пусне своите тънки корени в една част от българското население и доказателства за това ни дава още Априлското въстание. Нима Ботев не би се гордял със самоотвержеността, с решителността и духовната зрелост на перущенци и батачани?! В своя поетически разказ за смелостта на Перущица Вазов заявява: „Лудост бе пламнала във всяко око“. Не е ли това самопожертвователната  лудост на бореца за свобода, надмогнал страха от собствената си физическа тленност. От послушни, склонили смирено глави хорица, жени, деца и старци  се трансформират в герои, предизвикващи страх и несигурност у поробителя. Посятото семе е дало своите плодове и това е повод за щастие и тържествуване. Защото любовта към отечеството и желанието за борба са заразни също като страха.

Докато има непримирими с несправедливия ред и с посегателствата върху демократичните свободи българи, Ботев може да спи спокойно. А аз намирам доказателства за тяхното присъствие в по-новата ни история, когато стиховете на един друг поет и борец Никола Вапцаров  „Ти падаш и Ботев ми казва: / „Вдигни го! / И дай във ръката му знаме!“ / Подавам ръката си, / ти се надигаш / и крачиме рамо до рамо.“  са били не по-малко вдъхновяващи за съвременниците му от Ботевите. Доказателство, че е жив борбеният дух на Ботев е примерът на Георги Марков например, както и съдбата на репресираните от комунистическия режим. А днес виждам Ботевия дух в онези наши сънародници, които оформят все по-осезателно облика на едно гражданско общество, което не иска да позволи повече да се потъпкват истината, справедливостта, свободата. Защото, както пише поетът Стефан Цанев „боят не е стихнал – / рано е за тържества; / че не по кръстопътищата – в душите / са разпятията / и бягство е уютът, предателство – апатията; / и епохата наша всекиму два избора сочи: / трийсет сребърника – / или Околчица!

Това е за мене Ботевата земя – бит и дух! За да я има България, не може без бита, но за да бъде тя достойна за предци като Ботев, техният дух трябва не просто да живее, но да бъде пример и вдъхновение, воля за по-свободен и по-справедлив свят.

Виктория Томова

НГХНИ “Константин Преславски”- Варна

11 клас

 

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата