Моят Ботев

22 май, 2016 20:28 | Моят Ботев | Няма коментари

Няколко години назад бях наивно и безразлично хлапе и предпочитах да смятам, че Ботев  е просто герой от историята и толкова. Беше ми някак далечен – разбира се, рочнех пронизителните му очи, но от жълтите страници на учебника по история. Знаех, че не съм прочел стихотворенията му и даскалицата също го знаеше и това най-много ме натъжава. Дявол ме взел, герой беше, но моят Ботев още нямаше душа. Истина ви казвам, хич не разбирах как се е решил да се впусне в цялата тази война да ни освобождава и как се е чувствал, когато е напускал семейството си, и защо е жертвал живота си. Аз щях да се страхувам да замина и щях дълго да се колебая и накрая може би нямаше да замина. Аз си падам малко пъзльо, де. Накрая прочетох стихотворенията му и бога ми, все ми се ще да бях малко като него – по-решителен и жертвоготовен и прочие.

Най-мразя, когато се появеше някой, който все щеше да изръди тези глупости, че Христо Ботев си е бил роден герой. Все едно казваха, че видиш ли туй е било някакъв късмет и Ботев е щял да стане герой каквото и да прави и те самите не са герои, защото просто не са имали късмет, като са се раждали. Това ме вбесяваше, честна дума. Все си представям Христо Ботев с цигара. Може и да е обичал да пуши, може и да не е. Не зная. Струва ми се, че е имал много на главата си, та вероятно е палил по някоя цигара. Щях да запаля, ако трябваше да жертвам любовта си и младостта си и прочие. Чудя се дали се е страхувал. Сигурно дори той се е страхувал. И не го виня. И аз щях да се страхувам и то много да се страхувам.

Понякога се чудя дали е съжалявал накрая, или е бил доволен, или пък просто си е умрял. Може да е искал да бъде художник или поет и прочие. И все пак е жертвал художничеството (ако въобще го е искал), за да се бори за нашето художничество. Аз малко щях да съжалявам.

Денис Юмеров, Технически университет – Варна, 4 курс

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата