Моят Ботев

Христо Ботев!

Дори само името му заслужава да бъде обособено в едно отделно, самостоятелно изречение. Само името му е достатъчно, за да се разбере, че всякакви думи са слаб еквивалент на това, което искам да опиша.

Моят Ботев! За него може да се говори много. Изключително богато би било описанието му, но думите винаги биха били малко и слаби, за да опишат гордостта ми с личността на великият герой и творец. Много е изписано и изговорено по тази тема, нотя никога няма да се изчерпи. Тя е от онези неща, които винаги са на мода, неостаряващи, напосивяващи, безпрашни.

Ботев е национален герой! Творец и интелектуалец,готов да се жертва в името на страната си, за бъдещето на народа и децата. Без капка страх е тръгнал през Дунав. Превзел е кораб и без дори за миг да се замисли се е хвърлил в дълбокото, във войната, във неизвестното.

Незнаещ какво го очакваотвъд реката, на какво ще се натъкне, когато пристигне, просто е тръгнал с цялата си любов, събрана в сърцето. С целият си патриотизъм и желание за свобода, качвайки се на кораба „Радецки“ се е държал достойно и с високо вдигната глава. Искал е единствено да премине мирно и тихо европейската рекаи да се сражава рамо до рамо със своите братя, макар и не кръвни- братя по съдба и кауза. Това е пример за подражание, пример, който е достоен да бъде научен от децата ни и разказан на внуците ни.

Моят Ботев! Ако правилно съм разбрала заглавието, то значи има много да се каже, но понякога няма думи, за да се направи. Ботев днес! Имали хора, в днешни дни, достойни да наречем герои? Всъщност има, но те не търсят слава. Не искат да бъдат познавани, да бъдат давани по новините или да се пишат книги за тях. Тези герои са такива, нопо различен начин. Те се раждат герои и живеят, за да изпълнят дълга си на тази малка земя. Какво искам да кажа?

Днешните герои са всички патриоти, но истински, не псевдо такива. Днешните герои са всички, които са рискували живота си и са го загубили, защото са спасили нечии друг такъв. Спомням си за случая на един българин, който беше спасил дете във Великобритания и с постъпката си е загубил своят живот. Не помня името на този човек, той най- вероятно също не си е мислил, че един ден ще бъде познаван с такава постъпка, но му благодаря. Благодарна съм му, защото е бил достатъчно смел, за да не помисли за себе си, за семейството си. И той е имал майка и баща, може би жена и деца, но това в този момент не е било важно за него. И не искам по никакъв начин да кажа, че е бил безотговорен и не е обичал. Напротив само човек, който истински познава любовта би го направил, дори в момент като този да не го осъзнава. Искрено вярвам, че е на по- добро място, защото е извършил подвиг, равен на този на опълченците ни.Не, може да не е за цял народ, но за едно чуждои непознато семейство, за нечие дете, за нечие бъдеще. И знам, че тези хора са му безкрайно благодарни, за това, че днес имат шанса да са заедно със съществото, което е било обречено на смърт, ако този непознат смелчага не се е намесил в критичната ситуацията. В него е живял един Ботев. Един истински герой.

Да се върна отново на твореца. В днешно време патриоти в България се наричат всички, но малко са онези, които могат да го докажат. Дори аз наричам себе си патриот, но такава ли си съм? Ако съдя по мнението си по- горе, май не съм идеално олицетворение за герой. Патриоти са всички дейци, искащи свобода. Свобода във всякакъв вид- физическа, словесна, свобода на духа.

Ако трябва да опиша точно и конкретно Христо Ботев щеше да бъде само с една единствена фраза- „Той умря, за да живее!“. Кое друго би било по- силно, за да пребори силата на висшите емоции? Няма такова. Както Ботев, така и всички български герои са достойни и заслужават да получат приз за смелост, награда за храброст и отличие за това, че са застанали не на страната на врага, а на страната на своята „кръвна майчица земя“. Няма висша сила, която да ме накара да спра да вярвам и да се гордея с родината си, с миналото ѝ, с историята и подвизите ѝ. Разбира се днес мненията по въпроса се различават, но аз знам, че щом сме оцелели петстотин години, то ще успеем да се съхраним още много дълго време.

В днешно време всеки живее за себе си, за днес и не се замисля за нищо. Всеки е изградил своят малък собствен въображаем свят, без да се обърне и да погледне встрани. Имаме по- важни ценности, а в стремежа си да живеем спокойно и охолно, забравяме малките, по- важните неща. Онези, почти невидимите, които крием дълбоко в себе си- любов, гордост, усмивка, преклонение, почит, уважение. Те са толкова семпли и прости, че често ги заравяме в душите си, мислейки други качества за тях. Грешейки любовта с алчността, гордостта с изпепеляващото желание, усмивката с лицемерието, за последните три пък изцяло сме забравили какво означават.

Заменяме истината с имагинерни представи. Искаме, без да даваме, а всъщност трябва да даваме, без да искаме. Но сме слепи, пуснали се по- течението, за да ни е по- лесно, да забравим или да се направим на незапомнили, за да не се налага да поемаме отговорност за това, че не знаем и не искаме да научим.

Крием се зад лъжливи и измислени оправдание. Сещаме се, че сме българи само по празници, вместо да се гордеем всеки ден, всяка минути. Светлината от блясъка заслепява очите ни и оставаме слепи за всичко.

Дали Христо Ботев би се хвърлил в битка, ако знаеше, че днес всичко е потънало в забвение и някак е затихнало в пространството, чакащо следващият трети март, за да бъде чествано? Дали би написал всички вечни творби? Дали нямаше да е друго днес, ако знаеше какво ще се случи? Не знам, няма и как да знам. Но това, което всъщност знам е че той все още е жив. Е, може би малко, може би не всеки ден, може би не във всеки, но има запазено доживотно място вътре в нас- в сърцата и умовете ни. Телом не е сред нас, но силата му ще остане и ще се засилва все повече. Фактът, че познавам хора, които не се интересуват от миналото, но в същото време познавам и два пъти повече такива, които са горди от България и великият поет, показва, че някои герои не умират, колкото и години да минават.

Не искам Моят Ботев да се свързва с футболен отбор и не искам само един ден в годината, било то втори юни или трети март, да си спомняме, че сме българи. Сигурна съм обаче, че Моят Ботев би бил безкрайно щастлив, ако види онези, които са готови да обрекат себе си на вечна вярност към родината и са готови да бранят родната си земя, както едно време. Моят Ботев би се гордял с всички, дори само да обичат България.

Христо Ботев- поет, революционер, българин. Дал живота си в името на свободата и бъдещето. Искащ, борещ се, жадуващ. Жив и днес в сърцата ни и продължаващ да живее, защото той както всички други опълченци, „Умря, за да живее!“.

Йоанна Йорданова Георгиева, 11а клас, VII СОУ „Найден Геров“, Варна