Ботевата личност

22 май, 2016 20:17 | Моят Ботев | Няма коментари

Ботевата личност

Ботев. Неговите страсти, живот, творчество, личност. Какво е той за всеки един от нас? Дали е човек, роден във време на сблъсъци за национална независимост и бунтове или е героят на България, гений на художествената литература?
След легендата за героичната смърт, животът на Ботев също започва да се превръща в легенда. И въпреки, че фактите от биографията на тази безподобна личност се разказват по един пестелив и сдържан начин, от тях все още блика чувствеността на изключителната му личност.
Христо Ботев неъмнено е бил физически хубав, но това не е нещото, с което са го запомнили другарите му. Неговата пламенна  натура, душевното му благородство, вътрешното му сияние и още куп други по-важни черти от личността му доминират в неговия образ. Също така са запазени и много портретни описания, които дават доказателства за обаятелния му външен вид. Повече за портрета му, ни дава Иван Вазов: „Той беше висок, едър – почти исполин – с черни, пламенни очи, с нос дълъг, римски, малко кривичък към лявата буза, челото му широко, благородно, на двата края на което, под бялата кожа, постоянно трепереха сини жилчици, косата му черна, щръкнала. Умната му физиономия, необикновено високият му стан, гърлестият му говор и смях, гордият му смел и разкрачен ход го отличаваха и туряха по-горе от множеството, сред което вървеше замислен.“ И въпреки, че днес в портрета му бихме пропуснали този „кривичък нос“, това е без значение. Без значение е, защото въпреки всичко, образът на Ботев у нас отдавна е заживял такъв, какъвто го помним от легендите, който сме чели и слушали навремето от баба и дядо. За нас той си остава такъв – здрав, млад мъж, сякаш излезнал от приказките за да ни покаже и разкаже най-дивната българска приказка. Сякаш излязал от собствените си песни – юнак на юнаците, родител на българската свобода, висша мярка за българската красота, чутовен герой, който всеки знае.
Едно от нещата, които доказват каква изключителна личност е бил Ботев, е неговата смърт. Малко са хората в историята, които са овенчали по такъв начин финала на живота си. На подобен подвиг са способни едва неколцина. А тези хора със смърт като тази имат и изключителен живот. И въпреки всичко, изключителността на Ботев не се състои само в неговите постъпки. По времето когато е учил в Одеса, на наставниците и другарите му някои от нещата, които правел им се стрували налудничави. Но това не е израз на капризно своеволие. Строгата дисциплина била в състояние да предизвика далеч по-малко изпълнени със свободолюбие хора, а какво остава за Ботев, които в интелектуално отношение бил по-развит от връстниците си и за когото стените на училищната стая били сякаш затворнически решетки. Противоречащи на човешката природа, принципите и законите, върху които бил изграден светът също подтискали юнакът, правейки животът сякаш тесен за него. Това, което прави Ботев изключителен е острото му усещане за ненормалното устройство на света и промените, които се налагат върху хората. Това, което прави Ботев изключителен е непримиримостта му с тази действителност, изградена върху закони враждебни на човешкото. И точно тази непримиримост с глупостта, лъжата и измамата е висшето качество на Ботев.
В името на човешката и народната свобода, той е готов да направи всичко: „Аз съм готов за целта да употребя всичките страшни средства, освен подлостта и лъжата, защото преди всичко трябва да сме човеци, после българи и патриоти…“. Той вижда своята свобода в саможертвата за човечеството и отечеството.
„Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите…“. Това са думи родени именно от непримиримостта към съществуващото и копнежът му по свободен живот.
И въпреки, че и той, като всеки човек, има своите мигове на отчаяние и обърканост, в неговата линост винаги е преобладавала една неунищожима жизненост и радост от факта, че не просто дишаме, ами и че сами ковем съдбата си. Георги Бакалов казва:  „Ако искаме с една дума да охарактеризираме целия Ботев, с никоя друга дума не бихме сполучили, както с думата: борба“. И това е наистина така, защото това, че е „скаран“ с действителността не води до безсилното му крушение пред стихиите й. Води го до титаничен сблъсък с тях!
Величието на онова, наречено Ботев е в умението да превърнеш гибелта си в победа, в таланта да превърнеш жертвената съдба в осъзната саможертва. При целия драматизъм на Ботевото битие в него има и творческа хармония, която по-точно бихме могли да наречем красота. И именно това е красотата пронизваща всичко Ботево – от удивителното единство на сърцето и разума у него до равновесието на житейската позиция и философските възгледи.
Ботевата поезия е тази, която ни разкрива тайната на величествено единство. Защото, както е казано, поетите нямат друга тайна освен своята поезия!
Поклон пред теб Апостоле! Пред твоята титаничност, пред твоето величие, пред твоята гениалност!
Ангелина Ванчева

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата