Живеем в силна земя

Ботев-големият български писател и борец за свобода! Живял във време на робство, борил се за свободата на родината си, отдал живота си в битка за нея. Христо Ботев е българин, достоен за възхищение и почит.

България-родина на достойни българи, вдъхновение за художници и писатели, едно красиво кътче от земята-зелени гори, цветни поляни, буйни реки.

Живеем в „новото време”- 21 век. Време, в което хората се интересуват само и единствено от пари, кариера, хубави коли. Духовното е изместено от материалното.

Векове наред сме били под турско робство, и когато най-после сме постигнали онази тъй желана свобода… ние отново не сме доволни. Колко много българи са дали живота си за тази свобода, пожертвали са семейство и дом за отечеството си. Свободата да правиш и мислиш това което искаш.

Днешно време младите хора напускат България, за да търсят щастието си в чуждите страни, далеч от близки и приятели. Срамуват се да се нарекат българи, срамуват се от миналото си.

Преди България се е простирала на три морета, велики българи са управлявали държавата. Днес територията й е много по-малка, а един наш поет казва:”Земя, като една човешка длан.” Тази Земя е родилиа велики българи като Левски, Бенковски, Ръковски, Каблешков и много други борци за свобода, съратници на Христо Ботев. Дело, достойно за възхищение, след векове на тъмно робство да се изправиш срещу жестокия тиранин, да се биеш до последна капка кръв. Още от двадесет годишен Ботев мечтае да отдаде живота си за свободата на България. Записва се в четата на Жельо Войвода и с нетърпение очаква деня, в който четата ще потегли към милото му отечество. По този повод създава едно от най-хубавите си стихотворения „На прощаване”. Казват, че това стихотворение е пророчество за живота на поета-революционер, а за мен е израз на една безословна отдаденост към родината.

Замислям се какво е различното в двадесетгодишните сега и преди 137 години. По онова време е било чест да се бориш за свободата на отечеството си . Възхищавам се на куража и желанието на Ботев да събере чета, с която да премине Дунава и да се впусне в битка срещу поробителя. Единственото нещо, което го е вълнувало е била СВОБОДАТА.

Днешно време представата за героизъм е коренно различна, свързана с агресия. Младите хора показват силата си унижавайки и биейки се по между си. Модерно е, когато минаваш по коридорите на училището си всички да те гледат с наведени глави, да се чете страх в очите им.

Ценим ли днес свободата, която имаме? Ако живеехме във времето на Ботев, дали щяхме да стоим с наведени глави както сега. Явно не оценяваме свободата, която имаме и се оставяме някой друг да ни я отнеме. Ставаме жертви на собственото си безразличие.И до кога ще бъде така? Може ли някой да ми отговори? И все пак голяма част от българското население показва недоволството си чрез протестите, които в момента протичат в цялата страна. Хората започват да разбират, че животът им се манипулира, без дори да осъзнават. Сегашните управници на страната ни, макар и да казват, че се интересуват от благото на народа, мислят за своето благополучие и добро материално положение. На празни обещания вече никой не вярва.

Ние, младите хора, хората на бъдещето, искаме да живеем в в наистина свободна държава, да не бъдем принуждавани да я напускаме, както са били принудени Ботев и другите хъшове.

Трябват ли ни хора като Ботев днес или ще се справим сами. Надявам се един ден хората да се осъзнаят и да започнат да мислят не само за себе си, но и за сънародниците си и за България.

Полина Андреева Харизанова – 18 год.

12клас; ПГИ гр.Шумен