Моят Ботев

22 май, 2016 12:35 | Моят Ботев | Няма коментари

Моят Ботев…

За мен той е не само гениалният поет, непокорен бунтар и непоколебим патриот, възпял най-съкровените мечти на поробените си братя и чието „сърце мъжко , юнашко не трае да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище”.

За мен той е не само безстрашният войвода, който решително се качва на борда на кораба „Радецки”, за да изпълни мисията си и „бърза да запише името си в историята на нашето освобождение”.

Моя т Ботев някак си надвишава всякакви конкретни измерения и характеристики, придадени му от историци и литературни критици. За мен той е онова основополагащо начало, без което не би могла да съществува съвременна България. Той е онова, което обединява минало, настояще и бъдеще и представлява най-здравата взаимовръзка между далечните ни предци и нас.

Моят Ботев не се крие само в неповторимото литературно наследство, създадено от него. Моят Ботев е този, който може да напише „майце си” съкровенно и пълно с откровения писмо. Той е този, който може с най-нежно чувство да отправи зов „До своето първо либе”. Този, който може да възвеличи подвига на героя, загинал там навръх планината. Той е , разбира се, и този, който е готов да се жертва за свободата на своя народ. Моят Ботев е този, заради когото българите остават българи и продължават да пазят родолюбивия пламък дълбоко в сърцата си, независимо дали живеят в България или не. За тях винаги Родината ще бъде над всичко.

Днес за мен Ботев се е превърнал в метафора на всичко изконно българско и родно, на всичко мило и най-скъпо. За мен Ботев живее във възрастната отрудена жена, която продължава да поддържа живо най-затънтеното родопско село; той е в плача на всяко норовородено българче във всяка една точка по света. Той е в смеха и песента на китарите на компанията, която вчера огласяше до късно квартала. И в смразяващата едноминутна тишина, през която изразяваме почит към Ботев и падналите за свободата на Родината знайни и незнайни герои. Моят Ботев е сред нацъфтелите с пролетни макове поля, изораните ниви, безкрайните лозя и белоснежните горди върхове. Той е в ромона на планинското поточе и в грохота на бурното море. Той е родният бряг на Дунава, на който стъпва отново живелият дълги години в чужбина имигрант. Той е върхът, който изкачва този, който търси предизвикателства. Той е майчината прегръдка и бащината опора.

Моят Ботев е всичко, което свързвам с България. Той е един от символите, заради който тя ще пребъде през вековете и ще устои на всяка нова буря. Защото Ботев е в сърцето на всеки българин.

Константин – Кирил Пеев, 7 клас, ЧСОУ ЕСПА – София