Моят Ботев

22 май, 2016 13:01 | Моят Ботев | Няма коментари

,,Без борба светът и до днес щеше да бъде на точката на Япония”, казва талантливият и непримирим Ботев, за да подтикне народа към мечтата за родното и сакрално място.

През 1871г. Страната ,,чудо”, тънеща в мизерия и руини, съвсем не е за пример. Негодна дори за самостоятелен остров, Япония започва наново изграждането си като първото преустроено предприятие е единната пощенска и телеграфна система. Днес е държава, и то каква: технология, красота и прецизност във всяко едно отношение. Напредък, който Ботев е целял за България.

Христо Ботьов Петков е роден в богато и заможно семейство, заедно с осем братя и сестри, и още отрано проличава огромният му талант. Пратен е да учи в Одеса, за да развие докрай своя потенциал, но за младия и непокорен Ботев училището не е нещо, за което си струва да отделя цялото си време. Не след дълго бива изгонен, поради честите му отсъствия и „немарливост“.

„Немарливост” е любимата дума на учителите ми. Тя е в основата на лошите ни оценки и поведение. Вероятно тя е в основата и на това България днес да е лош пример, както онази Япония през 1871г.

Но дали всичко е немарливост? Да осъзнаеш, че призванието ти в живота е много по-далеч от моментното ,,занимание” и да се посветиш на страстта си не е немарливост, а смелост. Причината за „немарливостта” на Ботев е, че той прекарва цялото си време в библиотеките, където чете, превежда и започва да пише първите си стихове. По-късно избира „страшния, но славен път”, вместо спокойния светски живот на учител и творец като баща си.

Това е неговата смела мечта, а моята – да замина и да продължа да уча в Япония. Пътят към мечтите е борба – „В таз борба е смехът и плачът, доброто и злото; в нея е прогресът човешки.”

Дали моят Ботев ще ми помогне да сбъдна мечтата си? А да се върна?

Мария Василева Василева, VІІ „ж” клас, /профил японски език/

18 СОУ „Уилям Гладстон”, гр. София