Моят Ботев

22 май, 2016 15:31 | Моят Ботев | Няма коментари

Няма дума, която може да опише два различни свята, едновременно. Нито пък води, в които да потъваш вечно. Но гмурнеш ли се в океана от думи, ще преоткриеш стотици светове, сред които да плаваш свободно. А това се нарича поезия, такава каквато Христо Ботев ни представя.

Христо Ботев, Моят Ботев, облят от звуците на робството описва младостта, любовта и бедността. Побира ги в една война – за чест и свобода.

Той описва кървите – дълбоките рани на верните хайдути. Показва стрехите – където младите бунтуващи сърца милеели да се завърнат. Разказва за мъките – на майката и на сирака. Предава думите – на влюбените и убитите. Той воюва със сълзите и пресъздава волята на цял народ и всеки роб. Христо Ботев – немирни са словата му, откриват се във въздуха и небесата, където самодивите довършват своя танц. Усещат се в мириса на виното, потулило мъките на опозорените български лица. И ако се потопиш достатъчно в думите на този поет, разпознаваш любовта към свободата. А „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”. Затова там, където откриваш любов към свобода, ще срещнеш един народ готов да се изправи срещу неправдата и бича на робството. И този народ сме ние. И днес, в нашите различни светове, живее онзи пламенен Ботев. А неговото място в тях е едно, защото той го извоюва- със словата, които народът ни не успя да изрече. И когато гората зашуми, а Балканът запее хайдушката си песен, нашият Ботев отново заговаря. А с полъха на думите му усещаш стъпките на готовите за бой дружини. И тогава в твоя свят се сблъскват две саби от миналия век, а звука от свалените окови прокънтява – и ти си вече свободен. Но зад теб и свободата ти дебне миналото на дедите и творците, които замръзнаха в него. Въпреки това, те са тук и днес – скрити сред някой Ботев стих или отново на път през Стара планина.

Моят Ботев ми разказва за тежките дни и чрез него виждам много беди. А ти чуваш ли писъците на поробените българи, чиито глави този поет подкани да вдигнат? Долавяш ли звука на ридаещата майка, чието дете загина? Ами смеха на щастливия тиранин, имаш ли думи за него? Ето този свят описва Моят Ботев. В него той ме потапя. „В тъги, в неволи, младост минува,/ кръвта се ядно в жили вълнува”. През тези гледки поетът ме повежда и именно тях наричам океани – дълбоки и мътни, досущ като робските очи, в които тъгата, любовта и омразата са изплували на повърхността. А в робските домове съзирам младостта и старостта сред огнището, което смирено гори. Там, пред него, стои роб, без чест и слава. Но пламъкът пари в очите му. И Ботев го разраства. Превръща го във война. И ето, камъните вече валят, а оръдията трещят. Един свят се срутва и на негово място се появява нов.

Думите на Ботев сами рисуват картините на тирания. Потапят ме във водите, по които гордо плава корабът Радецки. Разказват истории за младостта в окови. Светът на Христо Ботев е един, ала Моят Ботев живее в много. Той е някъде сред твоя свят и думите на малките деца, прозира в очите на измъчените старци и бушува сред водите на някой океан.

Ева Топалска, X клас, Математическа гимназия „Гео Милев”

град Плевен