Моят Ботев

Ние може да се гордеем с нашата история.Живеем в земя на смели войводи, битки величави, знайни и незнайни родолюбиви българи, които със своята саможертва проправиха пътя на нашето освобождение и останаха достойни граждани на своята родина!

Земя, попила песните на Ботев, земя, на която призивите му за достойно живеене са все така актуални.

Поетът революционер живее във време на политическо, икономическо и духовно робство. Целият му живот е подчинен на идеята за свобода, възприемана като най-висша и незаменима ценност. Жертвата в името на това е нещо, към което го води целият му жизнен път. Пролятата кръв и стремежът към независимост и съвършенство, от хора като него разчистват пътя за свободно развитие на родината и народа ни.

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ Тези силни слова ме карат да се замисля винаги,когато отварям книжката със стихове на Христо Ботев. Връщат ме назад във времето при Левски,Ботев,Бенковски и хилядите други достойни българи . Винаги будят в мен гордост . Гордост от това,че живея в истински свободна земя , извоювана ,без страх.Много пъти съм чувала тези мъдри мисли да бъдат произнасяни не само от историци и поети, а дори и от най-обикновени българи. Те сякаш винаги съпровождат цялостния образ на Ботев – когато чуем името му, ние се сещаме за портрета му, за стиховете написани за вечно живите,отнасящи се и за самия него.

„него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят…”

Бих добавила него вечно го помнят.Саможертвата не се забравя.

Всеки разумен и чувствителен човек би усетил неудобство, съпоставяйки съвременното желание за материални придобивки с онзи надчовешки патос, водещ личността към подвига на себенадмогването.Но искрено вярвам ,че все още съществуват хора като Ботев. Защото той е в кръвта на всеки българин, в мислите и действията на съзнателните наследници.Може би са малко, но със сигурност ги има. И рано или късно всички ще се обединим и ще въздигнем нашата родина. Ще докажем, че България е доброто място за българите. Надявам се само да не загубим твърде ценно време, занимавайки се с всекидневни борби. Защото земята на Ботев ежеминутно зове своите чеда: „Бъдете достойни за кръвта и Голготата на героите!”

Ако искаме преклонението пред хилядите български подвизи да е вечно,трябва да се постараем днешните училища да следват и формират училища , подобни на тези от Възраждането. Да бъдат светилник, разпространител на знания.Да се помни и тачи миналият опит,за да се преповторят и помнят делата на Ботев и останалите извоювали свободата.

Нека никога не забравяме забележителните уроци на историята. Нека бъдем внимателни нейни четци и достойни продължители, защото от усилията на всички нас зависят успехът и бъдещето на нашата нация,нека бъдем до смърт верни на родината, да се стремим към свободата.

Моя малка Българийо- слънчева, топла, богата, моят малък земен рай. Мое живо духовно огнище, което неспирно гори, възвисява и калява българина за нови чудеса и върхове. Събирам те в двете си шепи, виждам те през моите очи, виждам как, макар и под земята, Ботев още те държи. Събрал в живота и творчеството си всичко най-свято и силно въздействащо на народа. Годините на скръб и мъка отлетяха- вече сме свободни.

Кирилка Петрова Гогушева

8 клас / 15 години

СОУ „Никола Йонков Вапцаров” град Петрич