Моят Ботев

22 май, 2016 19:09 | Моят Ботев | Няма коментари

Днес ние можем да видим безкрайно много образци на героичност и смелост. Най-вече ние ги припознаваме в художествените измислици – тези, които са плод на нашето въображение. Това води до забравата на онези величествени личности, които са се борили за нашето свято и чисто настояще, свободно от пороците на отминалите времена. Олицетворение на такъв герой в пълнота виждаме у Христо Ботев – личност, дръзнала да въстане сама срещу покварата, наслагвана от векове, гений, оставил след себе си литературно богатство и образци за поколения напред, и герой, отстоял себе си и каузата си, довела до духовната свобода на цял един

народ – нашият народ.

Делото на Ботев има необятни граници. Нашият литературен гиний е успял да вложи цялата си мълниеносна страств своята възвишена отечествена каузаи да даде необходимия тласък на българина, за да може сам да отвоюва духовната си свобода. За поета смъртта е нещо незначително пред моралната кауза и отечествената мисия: “който падне в бой за свобода, той не умира”. Христо Ботев отправя послание към нашите прадеди, което е достигнало и до нас, съдържащо в себе симорално-етическите измерения на възвишената личност. Това послание носи новия възрожденски идеал, който с горест упреква чуждопоклонничеството и робския манталитет. В своите творби Ботев набляга на висшите идеали.Това обаче не винаги е било приемано от читателите и често великият българин е бил недоразбран. Със своите силно открояващи се романтични черти в творбите си, поетът създава образец за духовния свят на българския род. В “На прощаване”, „Хайдути”, „Борба”, „Обесването на Васил Левски” и др. Ботев разкрива пред нашето възрожденско общество стойността на себеотрицанието. Отделянето от патриархалното и впускане в несигурното, опасното, застрашителното – това е било необходимо според българския протагонист на Новото време за осъществяването на великата кауза. В очите на нашите съвременници това би било крайно неразумно, но у истинския родолюбец тези дела възпламеняват плам и любов към отечеството.

Макар и да се е заел с една моного тежка задача, Ботев съумава по блестящ начин да предаде своята страст и родолюбие на събратята си по съдба. Със своя стихиен нрав той повлича след себе си целия народ, изкарвайки го от вътрешното, робското, летаргичнотои възвеличаванеговияподвиг в битката за родината. Днес делото му не е забравено, макар и липсата от личност като него в обществото ни да става все по-осезаема.Ние обаче трябва да съхраним и предадем неговия завет, тъй като следващият велик българин ще се е повлиял именно от нашия славен поет – Христо Ботев.

Михаил Константинов Суботинов, 16г.

СГСАГ “Христо Ботев”, София