Моят Ботев

На 06.01.1848 г. се ражда не само гениален поет и революционер, но и цялостно уникална личност, а това именно е
Христо Ботев. Безспорно за всички нас той е пример за национализъм, борбеност и смелост, делата му ще останат завинаги в паметта ни и ще продължаваме да ги предаваме на всяко следващо поколение и занапред… надявам се.
Но дотук. Голяма част от хората, а тук не визирам само младото поколение, а като цяло хората, когато им се зададе въпросът
„Кой е Христо Ботев?” отговарят механично по спомен от четвърти/пети клас или някоя картинка из социалната мрежа „Ами той беше революционер, знам, че е писал и стихотворения…”. Да, такъв е бил, но се страхувам, че доста голяма част от хората не разбират истинското послание на неговите творби, нито революционните му действия, а се преструват, че го правят или за да не стават за смях в обществото, или за да изкарат някоя по-висока оценка в училище, въобще просто, защото така е прието в обществото ни.
Да, наистина е много позорно да не знаеш от обща култура поне някакви кратки биографични данни за Ботев, но имам предвид, че ако не се считаше за такова, почти никой нямаше да го интересува изобщо и името на този човек, което е сташно.
Според мен отношението към него е дори лицемерно до голяма степен. Защо смятам така ли? Ще посоча някои примери:
Ботев на първо място е един различен човек. Да, всеки човек по принцип носи нещо уникално в себе си, но при него това нещо е доста по-особено, отколкото в останалите. Всички се правят на възхитени от неговото дело, прекланят се пред него, но когато срещнат друг различен човек, който е така да се каже буден за случващото се около него или просто с по-различно мислене, по-смел да изрази себе си и чувствата си също, веднага го охулват и направо отхвърлят. Всеки твърди, че едва ли не ще тръгне по стъпките на революционерите, че има желание да оправи държавата, но всъщност това са просто думи, а малцината, които наистина дръзнат да го направят, отново биват отхвърлени и дори осмивани от околните, но както казва самият Ботев – свестните са считани за луди. Страхувам се, че представите за национализъм на съвременното общество се ограничават единствено до снимки с българското знаме и надпис (на „шльокавица” дори!) „Да живее България!”, често и с елементарни правописни грешки, които и на ученик във втори клас не би трябвало да му минават през ума да допусне.
Друг пример, който ще дам е свързан с училището, в което учех допреди няма и една седмица. Въпросната гимназия е кръстена на великият революционер, Христо Ботев. Всеки, вникнал в биографията му знае, че той още от ранна възраст е бил човек бунтар, навсякъде се е противопоставял като види несправедливост, имал е собствено мнение, което не се боял да изрази, известно е, че е имал и много проблеми в училище – често отговарял на учителите, сбивал се е, както и в повечето случаи въобще не присъствал на учебните занятия. В резултат на всичко това той е бил изключен и преместен в друго училище, което също почти не посещава, въпреки предупредителните писма на баща му. Добре, защо сега, когато видят в училище ученик с по-разчупено и различно мислене, ученик, който има друг, но пак верен, просто различен подход към нещата, който не обича да бъде командван, но едновременно и интелигентен, умен, въобще човек, чието мнение до известна степен би било полезно за света дори, защото все пак различното движи света, качества на един истински революционер, отново бива отхвърлен и смятан за провал? Защо се поощряват тоталното подчинение, безхарактерността и зубрачеството? Виждам постоянно как на деца, чиито коефициенти на интелигентност са с показатели под нулата се пишат отлични оценки, въпреки че са неграмотни и без никаква обща култура. Защо се поощрява невежеството? Защо истински умните деца, с истински потенциал са така отхвърляни от образователната система и всячески убеждавани, че не стават за нищо и няма нищо да постигнат в живота? Защо млади хора с такива уникални и ценни, дори ботевски личностни качества биват подценявани? И това не смятам, че е само в моето (вече бивше) училище, ами и във всяко друго. Аз лично считам, че дори е обидно училищата да се кръщават на имена на революционери като цяло, защото те са били точно против робското мислене, глупостта и невежието, а по училищата именно това се насърчава. Такава е реалността, за жалост. Може би и точно това иска света – хора, които не мислят, не умеят дори, не се противопоставят на нищо, нито променят нещо. Абсолютно тъжна и жалка история. Спомням си една случка, на която станах свидетел преди една или две години, не си спомням точното време. Изкачвах стълбите към последния етаж на училището ми, а долу пред учителската стая една учителка се провикваше към друга, която беше в края на коридора нещо относно нас, учениците. Беше следното: „Да бягат по чужбина дано, тук нямат никакво бъдеще, дано си отидат, защото там е единственото спасение”. Е, добре, по този начин как се насърчава националното самочувствие в учениците, как се насърчава българското самосъзнание? По-скоро се насърчава това да те е срам, че си българин или че си се родил в България. Каквото и да е положението на държавата, аз лично се гордея, че съм българка и не ме е срам да го призная, когато и където и да било! Каквито и да сме сега, имаме велика история, някога останалите народи са се бояли от нас, имали сме много и големи победи, превземали сме територии, били сме на три морета дори. Даже и въпреки че пет века сме били под османско владичество, ние пак не сме изгубили вярата, езика и културата си. Срамно е просто. Срамно е това, в което сме се превърнали – над деведесет процента едни продажници, готови да предадат всичко – от националните ни герои и историята ни до най-близките ни и дори самите себе си. Ще се обърна конкретно към онези, които смятат, че чужбина е магическото избавление от всякакви мъки – и какво като работите в някоя друга държава, вероятно за жълти стотинки пак, като имаме предвид стандарта на живот в съответната държава, както и в много случаи за нечовешки работни часове, а да не говорим колко често се виждате с близките ви? Да, и в България голяма част от хората са безработни или нямат високи заплати, но смятам, че над половината от хората просто искат хем да не учат, хем да не полагат усилие и пак да имат три хиляди лева заплата. Е, не става така, съжалявам. За това ли се бориха и загубиха животите си и Ботев, и Левски, и всички останали революционери? За един мързелив, безхарактерен и продажен народ?
В заключение обаче бих искала да кажа, че колкото и безнадеждно да изглежда положението смятам, че който има истинско желание да направи промяна, да ни издигне, както и ако е писано да успее в това начинание, ще успее, въпреки всички препятствия и цялото неодобрение на обществото. Както е казал и самият гениален поет и революционер, Христо Ботев –
„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.”

Ася Николова Василева, XII клас