Моят Ботев

22 май, 2016 19:16 | Моят Ботев | Няма коментари

С думите: “Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави“ точно преди 140 години, в майски ден, светъл и ясен като днешния, той се сбогувал със семейството си, без да им каже закъде тръгва. Стигайки Гюргево, с част от четниците си се качил на парахода „Радецки“, за да сбъдне „Моята молитва“. И успял. А днес, в годината на 140- летието от неговата героична саможертва се навършват 140 години от рождението и 110 години от ранната кончина на Иванка Ботева, дъщерята на поета. Да оставиш сами пеленаче, жена и малко дете, и да тръгнеш на самоубийствена мисия- това е безразсъдно, да- това граничи с лудост, но това е Ботев. Малко хора биха го направили в наши дни, но не и този мъж на честта и достойнството, който гледа с любов към отечеството, с обич към майката, с дълг към семейство, съпруга, деца, с онзи енергичен остър поглед, взрян в бъдещето. Словото му, пареща лава, съумява да докосне точно тази струна в душата ни, която кара да лумне огънят на българщината, да кипне у нас кръвта българска и да се изправим като „български лев“ на задните си крака, готови за сражение. Погледът му сякаш казва: „Помни българското, предай нататък любовта към българщината и отечеството, обичай езика ни, не се спирай пред трудности по пътя към целта си, не се разколебавай и остани докрай верен на мисията си на тази Земя, така, както го направих аз…“ Делата му нашепват: „Гордей се, че си роден в тази страна! Пази я с кръвта и живота си, както я пазих аз!“- ето това е моят Ботев.
И вече 140 години пламтящият му поглед и огненото слово ни заклеват да съхраняваме и разпространяваме богатството на българския език, българската култура, фолклор и традиции, да пазим като съкровищница българските ценности, да възпитаваме у себе си и у децата си националното ни самочувствие и културната ни идентичност. Краткият му живот символизира всеотдайността и вечния стремеж към свобода, към самоусъвършенстване, към високо съзнание в служба на своя народ, на своето отечество. И знам, че каквото и да е казал, написал или направил моят Ботев, душата му е участвала в думите му, в плача му, в смеха му. Оплодени от жертвоготовната му мисия, идеите на Ботев са живи и днес, в съвремието ни, и ще пребъдат. Моето поколение ще ги съхрани и предаде на идните поколения, а ние ще останем по ботевски борбени и целеустремени. И ако съумеем да опазим заветите на Ботев, животът ни не ще е преминал напразно.

Илиян Божидаров Лазаров, 10. клас

СОУИЧЕ „Свети Климент Охридски“- Благоевград