Моят Ботев

22 май, 2016 19:34 | Моят Ботев | Няма коментари

Христо Ботев. Мисля, че сами сме длъжни да разберем какво означава Ботев за всеки от нас. Защото във всеки българин живее частица от него. Той е увековечил идеалите, идеите, любовта си в творбите си, за да ни научи как да бъдем хора. Горда съм. За мен Ботев е герой и като момиче, израснало в родния му град – Калофер, мога смело да заявя, че Ботев е дал душата и сърцето си на родината.
И как ние му отдаваме заслужената почит? Като премахваме творбите му от учебниците, за да останат бъдещите поколения „слепи“ за истинската българска литература, в която са се влагали чувства от неволите, страданията и малките радости по онова време, но най-вече, влагало се е смисъл. А в днешно време смисъл липсва. Въпреки малкото съзнателни години, които имам на този свят, мисля, че без Ботев, Левски, Вазов и много други поети и революционери, сега нямаше да имаме капчица гордост, достойнство. Що за хора сме, щом се опитваме и остатъка от тях да заличим?
Ботев е спасител. На традициите, на достойнството ни, на вярата ни, на надеждата, на България. Той е пазител на родното. А в днешно време, за да успеем в България трябва да сме крадци, професионални лъжци или безмилостни убийци. Ботев не се е борил, за да се превърнем в нещо подобно и аз отказвам да вярвам, че един народ, преживял пет века робство, а преди това и множество други изпитания, е готов да се самоунищожи, заради собствената си глупост, суетня, алчност и завист. Ако за нас парите са по-важни от историята ни, то ние вече сме загубени.
Отказвам да следвам примера на хора, които не знаят що е идеал и са прекарали живота си без да имат причина, която да кара сърцето им да бие лудо, очите им да се пълнят със сълзи, а душата им да пее неудържимо. Ботев е човек, който е бил до болка влюбен и отдаден на словото и на родината, и това му е било напълно достатъчно да изживее един кратък, изпълнен със смисъл, живот.
Саможертвал е себе си, както и личното си щастие. И за какво? За да четем след години историята на България, но преиначена, загубила своята достоверност, омаловажена, забравена. Пролятата кръв, с която е написана, се оказва напразно дадена.
Ботев дава всичко което има за България, а тя му се отплаща като го праща в забвение.
Трудно е да кажа какво за мен е Ботев в рамките на едно есе. Той заслужава много повече. Но, смятам, че за него най-високата възможна титла е била една единствена и незаменима, за която е дал живота си. БЪЛГАРИН.

Девина Ненчева, 15г., 164 ГПИЕ „Мигел де Сервантес“, София