Моят Ботев

Затворих книгата. От нея, изпод гъстите си и черни вежди ме гледаше човек, който е дал живота си в името на свободата на своя народ. Човек, който в стиховете си е успял да събере и болката от робството, и нехайството на хората, и гордостта, и любовта към родината си. Този, който е убит на връх Вола, и чийто дух и воля продължават да живеят във всяка негова дума, във всеки стих, а оттам и в нас. И този велик човек е Христо Ботев.

Оставям книгата, а погледът и думите му все още се открояват ярко в съзнанието ми. Почувствах се както горда, така и засрамена. А стиховете му, писани преди толкова много време, ми се струват като пряко обръщение към нас сега.

Ботев е един човек от епохата на бунтове и революции, на социални сблъсъци и движения за национална независимост или героят на България, геният на художествената литература, казано просто – геният Ботев.

Всеки човек, който е син на майка България го приема по различен начин, за всяко живо същество той означава нещо…, но какво?

Ботев не е просто една историческа личност, не е просто гениален поет, той е онази неудържима стихия, която се изправя срещу остарелите мъдрости на времето, дръзко им противопоставя своето виждане за живота и свободата, смело се взира в бъдещето.

Ботев умее да събуди и раздвижи всички възможни емоции у всеки. Той е огънят, който пали, разбулва, увлича. Внего има нещо възвторжено, възвишено, нещо опияняващо…

Ботев е човек на свободата. Той казва: „ Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави.” Свободата в най-широкия смисъл на това понятие- като принцип на социални отношения и като вътрешно състояние на духа, е свръх ценност, критерии и мярка за осмисляне и оценяване на света, на времето в неговото историческо движение и на конкретната му същност. Това е позицията, от която Ботев формира отношението си към българското и българина. Той е дълбоко свързан с националното духовно пространство и неговите ценности. Така в Ботевият художествен свят жевеят робът, врагът, и юнакът. Именно юнакът е призан да се пребори и с врага, но и с роба. Юнакът в лириката на Ботев е юнакът, който трябва да отстоява своето, да пази родното, да не оставя без юнаци България.

Ботевата лирика е непрестанно търсеща диалог с близките, със съмишлениците, с народа, с родината – диалогът е действена сила, която се опитва да свърже минало, настояще и бъдеще, лично и обществено, слово и живот.

Ботев е гений на художествената литература. Той създава творби, които проникват в душите на хората. Карат ги да се разчувсват, да се замислят за заобикалящия ге свят. Лично на мен, някои от стихотворенията на Ботев ме карат да настръхна и да заплача. За мен той е творец, създател на нещо толкова чувствено, пронизващо, нещо, което докосва всяко малко кэтче от дълбините на моята душа, нещо, което опъва всяка струна в съзнанието ми.

„… та за една твоя усмивка,

безумен аз светът презирах

и чувства си в кълта увирах!”

Един от цитатите, които доказва, че Ботев може да въздейства не само патриотично, не само в духа на свободата, но и с любов към любимата.

Със силата на словото си Ботев воюва срещу всичко, което прегражда пътя на човека, срещу насилието и тиранството в общността. Освен да се бори срещу несправедливостта и робството, със словото си привлича и много читатели и аз съм един от тях.

Това е Ботев, моят Ботев – творец и герой!…

Деница Николова,10 клас, ГПНЕ “ Гьоте“, град Бургас