Моят Ботев

22 май, 2016 19:41 | Моят Ботев | Няма коментари

Моят Ботев

Христо  Ботев е един от великите българи. Паметта за него живее в съзнанието на всеки от нас. Той е и мой герой. Личност, която няма да спре да ме вдъхновява и която да бъде пример за патриотизъм в най-чистия му вид. Благодарен съм на моите учители по литература и история,защото създадоха у мен възможността да науча , осмисля и осъзная приноса на българските възрожденци за пробуждането на моя народ в годините на турското робство.

Образът, който нося в себе си, е с красивите черти на човека, чийто портрет е поставен точно над дъската в класната стая. Без никакво обкръжение.

След поредната ми среща с поезията и публицистиката на Ботев/заради есето/ у мен остана удоволствието от допира с едно творчество, което е класическо по своя характер и съдържание. И не само това. Възхищението ми от поетичното майсторство и невероятния дух на този велик българин, колкото и клиширано да звучи това, е причина да продължа да мисля върху онези човешки ценности, които са белязали живота и смъртта на Христо Ботев.

Това, което най-силно продължава да ме впечатлява, е актуалността на темите, вълнували възрожденския българин , модерни и сега, повече от 140 години след тяхното създаване. Проблемите за робството , свободата, патриотизма, любовта към Отечеството, смъртта и безсмъртието имат своите измерения днес и никога не са звучали старомодно. Та нали именно заради това Ботев възприема утопичните идеи на социализма. Защото равенство, свобода и братство са най- мечтаните от човечеството   принципи на едно разумно съществувание.

Роден и отрасъл в една робска страна, усетил върху себе си несправедливостите на робското битие, докоснал се до идеите на руските революционери-демократи, изстрадал трудния емигрантски живот, Ботев издига в култ идеята за свободата на Отечеството и свободата на личността.

Това, което дълбоко огорчава неговия свободолюбив дух, е робското съзнание и робското мислене на неговите съотечественици. Тази робска психика, която може да осакати няколко поколения българи и която прави човека равнодушен към собствения си и чуждия живот. Винаги съм смятал, че  точно тези 500 години на робство са формирали у нас българите великото търпение,което ни кара да понасяме безропотно всичко, което ни се случва. Онова примирение, което силно дразни Ботев и го кара да се нарече заспалия българин с обидното “роб”.

Характерът на Ботев, неговата пламенност и честност, борбеността и непокорността му са качества, които винаги ще свързвам с името му. Изразът „ по ботевски“ включва всичко това и е синоним на неудържим порив.

Моят Ботев е такъв, какъвто съм го видял и почувствал за първи път, когато бях в началния курс и учех наизуст част от стихотворението „Хайдути“. Но още повече той  не е изгубил своето въздействие върху поколения българи, които всяка година изминават пътя на неговата чета и скланят глава пред подвига му.

Народната памет се оказва точно такава, каквато Ботев би искал да е. Памет, в която народните герои живеят, а примерът им се помни и е претворен в прекрасни литературни творби.

 

 

Георги Пашов, 11 а клас, 101 СОУ „Бачо Киро“, София

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата