Моят Ботев

22 май, 2016 19:44 | Моят Ботев | Няма коментари

Моят Ботев е този с когото се гордея, че съм българин и .че все още живея в България.Моят Ботев е този, който ме кара да се срамувам от постъпките на мнозина мои сънародници.

Моята родина опустява.Хиляди наши сънародници напуснаха отдавна пределите й и няма да се върнат вече.Стотици млади хора продължават и се стремят да продължат живота си в други земи и държави.Всеки ден чета за възможности да учим навън в престижни унивеситети и да започнем работа в други страни.За какво се бориха нашите герои тогава?За какво проляха кръвтта си толкова много млади хора?За какво такъв признат от целия свят гений ,какъвто е Ботев погуби рано-рано живота си?

Моят Ботев обичаше силно и безрезервно своя дом,своята родина.Той изживя краткия си живот във време на робство и гнет.И мобе би това подтисничество му помогна да оцени богатството на своята земя и да не позволи на чуждия крак да я стъпче.Навярно робството и чуждите набези издигнаха свободата в култ.Свободата не само на родината,на България .Свободата на личността,на духа.Геният не може да живее в мрак и тъма.Талантът има нужда от светлина и пространство.

Дали за тая свобода, за която моят Ботев си отиде от този свят завинаги не заминават и днес хиляди млади хора?Дали не търсят някъде другаде своя лъч светлина?А ти поете,какво им остави?Помнят ли думите ти ‘Не плачи майко ,не тъжи…..“!Чуват ли песните ти“Остави таз песен любовна,не вливай ми в сърце отрова“Достига ли до тях звука на“ кавала“.Не ги вини поете,че и те като теб не търпят таз прокуда ,дето ги млади пропъди.Да,зная .Днес робство няма.Днес нашата земя живее и диша свободно.Но ти поете ни научи да търсим щастието ,там дето сърцето е свободоно.Героизмът не е само по време на войни и битки.Геройте се раждат всеки ден и търсят своя път осеян с тръни и драки.Трудностите -те съпътстват живота на героя.Битки има дори и днес ,спокойният живот е за готованковците.

Моят Ботев гледа от портрета на стената и черните му пронизващи очи се стрелват във всеки един от нас.Той мълчаливо съди онези ,които и днес предават родината си,макар да не напускат пределите й.Патриот е не тоя дето остава,а тоя дето милее за шепата бащина земя.Моят Ботев е този ,които отсрамва името на моята България ,когато то бъде помрачено.С неговото име можем да се чувствамв горди ,че сме българи,че сме родени на таз същата земя където й той се е родил.Можем да се чувстваме окрилени че дишаме въздуха,който той е дишал.че пием водата ,която той е отпивал.

Дано моят Ботев се гордее с нас ,така както ние с него.Дано запазим чисто името му.Дано геният му се е предал на поколенията.Дано младите българи ,оставили своя дом и огнище пеят песните му и с почит,уважение и респект произнасят името му.

Никола Ставрев Илиев, ученик от 7 -а клас

ОУ ‘Братя Миладинови“, град Бургас