Моят Ботев

– Ето го-моят любим Ботев!– момиченцето, което минаваше покрай мен, възкликна, посочвайки паметника пред гимназията, на която бях възпитаничка до днес.
Напуснах това училище след 5 прекрасни години, прекарани в него, но знаех, че едно нещо винаги ще остане в сърцето ми. Това беше името на училището и личността, която стоеше зад него.
Моят Ботев! Моето вдъхновение през годините! Моят пример за запазване на българското в сърцето и душата ми! Ботев е учител-за мен, за всички нас, на които им предстои най-хубавото в живота, за всички наши родители и прародители, които също са били „захранени“ с революционния дух на прекрасните му творби! Ботев е една легенда, която живее и до днес в нас, българите, които зачитаме святото си отечество. Така всеки може да намери своя Ботев в даден човек, дори и в себе си.
Момиченцето се доближи до мен.
-А кой е твоят Ботев?
Какъв прекрасен въпрос! Умът ми изключително трудно подреди всичките мисли, които исках да изкажа.
-Образът му се съдържа в няколко човека.
Моят Ботев е на първо място майка ми. Тя притежава всички онези качества, които принадлежат на един истински борец за свобода-борбеност, сила на духа и любов към святата родина. Тя е „майката юнашка“ от ботевата поезия, носеща всички положителни черти на една силна жена, предаваща завета на поколенията, безстрашна за своя живот. Макар и по свой индивидуален начин, майка ми е най-великата личност в живота ми, която представляла един огледален образ на модерния творец и революционер. На първо място, тя ме учи да обичам. Да обичам всичко мило и свято, което ме изпълва с гордост и щастие. Да обичам родното и никога да не се отказвам от него. Да обичам семейството, с което съм прекарала почти целия си живот. Да обичам България! А именно България е най-голямото ми семейство. Само в нея се чувствам като у дома си.
Моят Ботев са и моите учители. Те ми дават достъп до Словото, забравено от някои деца на моята възраст. Дават ми от плодовете на знанието, които са лесно достижими само с помощта на упорития труд. Предават ми своите знания, за да мога аз да ги предам на своите близки. Една здрава верига, която трудно някой може да разкъса-това е силата на знанието! То помага на света да върви напред и на нас, българите, да се реализираме и постепенно да догоним западните страни.
Моят Ботев е и…просто Христо Ботев! Той е не само моето голямо вдъхновение, а и вдъхновението на цяла една обединена България! Ботев е един от лъчите светлина, които отварят очите на поробения народ преди десетилетия. Поетът е лъч светлина и днес за всички нас. Както Вапцаров отбелязва в своето прекрасно стихотворение, кръстено на името на революционера:
„Какво ще го търсиш
в усоите, дето
и хищникът днеска не броди.
Не виждаш ли? – Ботев
в очте ни свети,
та Ботев е тук, при народа.“
Христо Ботев винаги ще живее с нас, в сърцата ни, дълги години, докато съществува българският народ. Нека сега някой се обади срещу тези думи и ги опровергае! Няма да е прав, защото развитието на народа върви ръка за ръка с вярата в обединение. А именно това са желали за нас всички тези святи хора-Левски, Ботев, Раковски, Вазов и десетки други-желали са обединението на българския народ! И то ще бъде изпълнено изцяло, когато всеки осъзнае своята мисия-да бъде горд с България и с нейните борци за свобода, и да цени родното.
Точно това желае нашият Ботев-моят, твоят и революционерът, живеещ във всеки един от нас. Не признава „глупците неразбрани“. Не иска народът да тъне в забрава. Иска свободата, която сме си извоювали, да блесне отново в душите ни! А ние трябва да се възползваме от нея!“
Момиченцето протегна ръце и ме прегърна силно.
-Обичам нашия Ботев и искам той винаги да е с нас!
Усмихнах се и притиснах до себе си детето.
-Ще е! Винаги го пази дълбоко в сърцето си!
Обърнах се към паметника на великия революционер. Той ме гледаше със спокоен поглед, сякаш всичко беше така, както винаги си е мечтаел.