Моят Ботев

22 май, 2016 20:14 | Моят Ботев | Няма коментари

Какво е смелост? Какво е храброст? Какво е бунт за свобода? Всеки път откривам отговорите на тези въпроси, щом погледна лика на безсмъртния българин – Христо Ботев. Точно така – безсмъртие. Защото подвигът му винаги ще кипи в родната памет. Няма да изчезне като лист хартия, отвян от полъха на вятъра. Ще остане. Ще остане тук. Ще остане завинаги.

Преди два дни имах матура по български език и литература. Надявах се да ми се падне именно Ботев. А той беше първият автор, който изучихме в началото на 11-ти клас. Но не го бях забравил. Не ми трябваше никакво преговаряне. Просто творчеството му е оставило дълбок белег в съзнанието ми. Грабнала ме е всяка една дума от поезията му. Това е сила. Това е влияние върху човешкото съзнание. И тогава – по неговото време, и сега.

Днес хората помнят Ботев, защото в ума им, той е герой. А героизмът не е просто титла, която всеки може да получи. Тя не се предава по наследство, а по дух и непримиримост с несправедливостта. Героичността е част от ожесточената борба в битката за победа. Победа над робството, владичеството и игото. В онези страшни и кървави години, важна е била решителната стъпка към извоюването на независима България, в която живеем ние днес. И не си даваме сметка, че притежаваме безценната свобода като даденост. А тя е постигната с воля, пролята кръв и лишаване от личното в името на общия идеал. Какво ли е да изоставиш дома и семейството си, за да се хвърлиш в тежък бой в името на милата си родна страна. А днес бягаме оттук, за да живеем на чужда земя. Дали е честно? Дали сме щастливи? Дали това е чакана цел или е просто изход от безизходицата?

Когато „На прощаване“ се обърнеш „Към брата си“ и „Майце си“, с надеждата за разбиране и подкрепа в дългия път на „Борба“, то това не е „Елегия“, а е национална почит и народен поклон. Това е преклонение пред несломената храброст, безкрайната смелост и вечната родолюбивост. Които остават завинаги в душата и сърцето. Те не изчезват никога. Защото са безсмъртни като паметта на героя. Герой, чиито поезия е вечна и вековна, съвестта – чиста и мъдра, подвигът –достоен и запомнен, а любовта към отечеството – несравнима и безпределна. Така, както винаги е било. И както винаги ще бъде!

Това е пример за бележит българин – Христо Ботев! Винаги ще напомня на българите какво е народна обич, какво е роден дом и какво е свобода. А свободата е ценна, вечна и безсмъртна.

Борислав Володиев Вълов, 12 клас, ПМГ „Св.Климент Охридски“, Монтана