Историите покрай учителския събор могат да бъдат филмирани

18 юни, 2016 18:14 | Гост | 1 коментар

Историите покрай учителския събор могат да бъдат филмирани

Мария Николова, учител

Днес в София се запознах с Ваня/да я наречем условно/. Тя е учителка, без значение каква, без значение откъде. Разказа ми, че с други нейни колеги са решили да пристигнат в София на 18 юни, ден преди Националния учителски събор.
Ваня и колегите й са едни от малкото, които пристигат ден по-рано по едни съображения, които не са съображения на организаторите на събора. Мястото, откъдето идват, е в по-отдалечена част на България, първо.
Второ, някои от колегите не са в първа, нито във втора младост и близо седемчасовото пътуване за тях е равно на садизъм.
Трето, имайки предвид безмилостните жеги, дългото пътуване се отразява на хигиената на тялото, а колегите не са искали да бъдат в ролята на скунксове по време на събора.
Командировъчните им са 20 лв., които обаче не са за храна.
Споразумяли са се със синдиката да им дадат по 20лв. + 20 лв. лични пари, за да си осигурят така необходимата нощувка. Що се отнася до храната, всеки да се спасява поединично.
С Ваня поговорихме за „организацията“ спрямо учителите, както и за проблемите в образованието, които учителите искат да решат, но други се правят, че искат.
Въз основа на запознанството ми с българската учителка Ваня и нейния разказ, можем да зададем много важни въпроси, като си пожелаем късмета някой да им отговори. И все повече завиждам на колегите от Хърватия за единството и смелостта да протестират, за да защитят себе си и образованието.
Не призовавам към безредици или други отклонения в поведението. Призовавам към разум и реален поглед към нещата, когато се организира събитие от такъв мащаб. Не е нормално да спестяваш от съня, храната и хигиената на хората, на които разчиташ да изнесат реформата на гърбовете си.
Защото става дума за осигуряване на средства за път, храна и нощувка, за възможност да поддържаш тялото си чисто, ако щете и за допълнително заплащане на всички онези учители, които в неделя /почивен ден,/ са на работа, и то надхвърляща осемчасовия работен ден, и която по Кодекс на труда се заплаща двойно.
Историите по време на „Пътят към София и обратно“, както и по време на събора, могат да бъдат филмирани или събрани в книга.

Мнението е публикувано във фейсбук-страницата „Педагози“. Заглавието е на редакцията.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Стелияна Стефанова коментира на 21 юни, 2016 г., 16:56 ч.

    Браво,Мария!Благодарение на хора като теб мисията, наречена учител е възможна!