„Разговори с мама“ в Театър 199

24 юни, 2016 10:02 | Афиш, Култура | Няма коментари

„Разговори с мама“ в Театър 199

На 25-ти и 28-ми юни  от 20,00 часа Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи новата си премиера

РАЗГОВОРИ С МАМА

от САНТЯГО КАРЛОС ОВЕС
сценична адаптация ЖОРДИ ГАЛСЕРАН
превод НЕВА МИЧЕВА
постановка ВЕНЦИ КУЛЕВ
сценография и костюми НИНА ПАШОВА
с участието на:
МЕГЛЕНА КАРАЛАМБОВА
ГЕОРГИ КЪРКЕЛАНОВ

„Веднъж като дете ми каза, че дъждът те натъжава. Докато не ти купих чифт гумени ботуши и мушамичка. Зелена, с качулка. От този ден нататък само искаше да вали, за да ги сложиш и да излезеш, и да джапаш в локвите, и да пръскаш вода във всички посоки”.
Из „Разговори с мама”

САНТЯГО КАРЛОС ОВЕС е аржентински журналист, сценарист и режисьор, роден в Буенос Айрес на 14 септември 1941 г., умира в същия град на 2 май 2010 г.
От дете обиква киното. С майка си ходи на така наречения „ден на дамите”, когато се прожектират по няколо следобедни филма, както и на „детските дни”, в които също на намалени цени дават по три филма. Баща му има месарница до кино „Колониал“, където всяка седмица се прожектират по три аржентински продукции.
Родителите се местят до кино „Лоранж“, където Овес започва работа като продавач на билети и гледа за първи път лентите на Трюфо, Годар, Скола, Моничели. Години по-късно казва в едно интервю: „аз не съм учил кино, но в кино „Лоранж“ изучих модерното кино и новото аржентинско кино: Фавио, Мартинес Суарес и Антин, който адаптира първите истории на Кортасар за големия екран. Това бе едно училище за мен, учене, чрез гледане на филми.“
През 1967 г. е първата му работа в киното като асистент-режисьор на Хулио Портер („Скандал в семейството“). Години по-късно започва работа и като режисьор, а най-известните му творби са „Есенно слънце“ (1996), „Убийство от разстояние“ (1998), „Фарът“ (1998) и, разбира се, „Разговори с мама“, която през 2004 г. излиза на екран и печели Голямата награда на Московския кинофестивал.

Роденият на 5 март 1964 г. ЖОРДИ ГАЛСЕРАН е каталонски драматург, сценарист и преводач, добил международна известност с пиесата си „Методът Грьонхолм“. Живее в Барселона. Пише както на каталонски, така и на испански.
Галсеран следва филология в Барселонския университет. През 1988 г. започва да пише пиеси. Издава и няколко книги с разкази. Превежда „Ревизор“ на Н. В. Гогол, пиеси на Карло Голдони, Нийл Саймън и Душан Ковачевич.
Сред драматургичните творби на автора са „Верига от думи“ (награда „Борн“ за театър през 1995 г.), „Дакота“ (приз „Игнази Иглесиас“ за 1995 г.), „Гауди“ (мюзикъл в съавторство с Алберт Гиноварт, 2002 г.). Сред по-новите му произведения са „Карнавал“ (2005), „Канкун“ (2007), „Бурунданга“ (2009) и „Кредитът“ (2013).
Жорди Галсеран е добре познат на българския зрител, който е имал възможността да се срещне с голяма част от неговите пиеси. А настоящата реализация на „Разговори с мама“ е първа постановка у нас на това заглавие.

Без да се впускам в подробeн анализ на пиесите на Галсеран, ще спомена само, че те са умело ситуирани комедии, които се занимават с проблемите на нашето съвремие, героите му са понякога гротескни, понякога болезнено реални, но всички до един са близки до светоусещането на съвременния зрител и успешно задоволяват неговото желание за забавление в театъра. Може би затова се радват на активен режисьорски и зрителски интерес.
„Разговори с мама“ е различна пиеса. Отдавам тази различност на аржентинеца Овес, на когото Галсеран до голяма степен е останал верен.
Когато Галсеран беше в София, му зададох въпроса: „Как стигнахте до „Разговори с мама“?“ Той ми отговори, че това е единствената пиеса, която е писал по поръчка. Каза също, че сюжетът в първата част е изцяло на Сантяго Овес, а втората част на пиесата е изцяло негова. Каза, че е преодолял известни трудности, за да сведе действащите лица само до двама – майка и син, даже намекна, че това е изсушило донякъде историята. И действително – първата и втората част са различни и стилово и драматургично.
В пиесата има реплика на Мама:
Старостта е привилегия, с която се сдобиваме малко късно. Единственият начин истински да се възползваме от нея е не да я държим само за себе си, а да я споделим…“
Тук бих заменил думата „привилегия“ с думата „богатство“ и тогава, според мен, на преден план излиза посланието на автора, че старостта позволява на човек, макар и късно, на преклонна възраст, когато животът вече е почти изживян, да открие простите  истини за житейското съществуване и това е голямото „богатство“, както на старостта, така и на докосването до смъртта. Защото, както казва големият италиански поет Марио Луци: „…когато майката умре,
синът се ражда втори път!”
Венци Кулев

„РАЗГОВОРИ С МАМА” ОТ ЖОРДИ ГАЛСЕРАН СЕ ПОСТАВЯ ЗА ПЪРВИ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ.

Снимки: Павел Червенков

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата