Реформа без народни будители

30 август, 2016 08:13 | Гост | 2 коментара

Мария Николова,

учител в СОУ „Георги Измирлиев“, Горна Оряховица

Работя в училище, носещо името на един от апостолите в Търновския революционен окръг по време на Априлското въстание и помощник на Стефан Стамболов. Казва се Георги Измирлиев. Осъден е на смърт чрез обесване, като сам си слага клупа и увисва на бесилото на 28 май 1876 година в Горна Оряховица.

Колегите в България работят в училища, носещи имената на други будни и велики българи, като Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Братя Миладинови, Алеко Константинов или хора на духа, като Иван Вазов, Емилиян Станев, Пейо Яворов,Васил Априлов, Елин Пелин, Елисавета Багряна и много, много други.

Всички те са живяли във време, в което много лесно и бързо човек можел да загуби живота си, но да не предаде духа си. Днес лесно предаваме духа си, без да е застрашен животът ни. Затова ми беше много странно, когато започнаха да обясняват промените в образованието, незнайно защо наречени реформа, с табелите на училищата. Дали пред името на едно училище ще се мъдри абревиатурата СОУ или СУ, няма абсолютно никакво значение. Има значение обаче кой е патронът на това училище, чие име носи.

Онези хора, чиито имена носят училищата ни, са били непримирими, дейни и не са се задоволявали само с мрачни разговори на маса. Къде сме ние?Примиряваме се, оставяме се на течението, а после питаме „Докога?“ Смятаме, че тези, които са на властови позиции, са по-умни от нас и ги оставяме да ни управляват необезпокоени, почти винаги неуспешно. По някакво стечение на обстоятелствата те са в парламента или в министерствата. Не защото са по-умни от мен и от вас. Често получават постове, благодарение на своите връзки, някой им е бил трамплин или им се е отблагодарил за нещо. Заради острия си, находчив ум и заради непримиримостта си към тоталитарната все още образователна система, не знам някой да е бил поканен.Озовавайки се в някоя министерска канцелария, много скоро новият член на министерството се обезличава и се слива със знайните и незнайни чиновници. Хванали  се във властта, решават да управляват нас, знаещите, можещите и разбиращите. А ние с години сме странични наблюдатели, които чакат тези с властта да помислят по човешки за онези без властта. Докато неусетно се превърнем в роби на самозабравили се.

Редно ли е тогава училищата ни да носят имената на умни, самоуважаващи се, борбени и достойни българи, борили се и загинали за България или българи с усет към перото? Отговорът е не.

Нито един народен будител, било той революционер, поет или писател, не би искал съвременно българско училище да носи неговото име. Със сигурност обаче знам двама, които биха искали. Марко Тотев и Гюро Михайлов. Да припомня на широката публика кой кой е.

Марко Тотев е нарицателното име на неудачниците и единица мярка за липса на късмет. Гюро Михайлов е български войник, загинал по време на пожар, при изпълнение на служебния си дълг, когато всички панически напуснали горящата сграда, освен него. Името му е единица мярка за храброст.

Затова  училищата в половината България биха могли да носят името на Марко Тотев, а в другата половина – на Гюро Михайлов. Въпрос на договорка е дали ще се делим на Северна и Южна или на Източна и Западна.Например 25-то СУ „Марко Тотев“ Вд /Видин/ , 125-то СУ „Гюро Михайлов“ Сс/ Силистра/ или 518-то СУ“ Марко Тотев“ СЗ/ Стара Загора/. По данни на НСИ броят на училищата в България е малко над 2500.

Училищата с изучаване на чужди езици пък ще могат да си избират между няколко имена на световноизвестни неудачници, като Силвестър Сталоун, Джоан Роулинг или Ейбрахам Линкълн, които са се борили с неблагоприятни житейски обстоятелства, преди да постигнат главозамайващ успех. Не познавам български такъв представител.

 

Самото министерство пък също е крайно време да си има име, но в никакъв случай на революционер или възрожденец. То е една тоталитарна все още структура, която проформа декларира, че дава на учителите свобода, а в същото време контролът и бюрокрацията я задушават. Бюрократичният тормоз, налаган на учителите през последните години, е и тормоз над българските ученици, които поради тази причина остават на заден план. После виновните за тази ситуация започват да умуват какви стратегии и тактики да приложат, за да поправят това, което сами са предизвикали и така се въртим в един порочен кръг вече години наред. Самата абревиатура на образователното министерство пък да е МОПН, което ще рече Министерство на образованите, но прецакани наивници.

Затова като ще почваме реформа, да започнем от където трябва. А когато учителите се научат да се самоуважават, да изискват, да отказват, да протестират, да са граждански активни, да са наистина съвременни народни будители, чак тогава бихме могли да си върнем имената на отдавна загиналите и покойни достойни българи. И да бъдем рамо до рамо съвременни учители будители и останали във вечността и българската история будители. Едва тогава Ботев, Левски, Вазов и Алеко ще намерят покой.

Дотогава Марко Тотев и Гюро Михайлов ще са с приоритет.

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Петьо Бурнев коментира на 30 август, 2016 г., 08:59 ч.

    Рядко чета статия два пъти , твоята с удоволствие потретих . Браво ! Ти пишеш за образованието , но като се замислих , цялата ни действителност е в кюпа , без изключение !

  2. Добрина Овчарова коментира на 30 август, 2016 г., 09:44 ч.

    БАЙ БАЙ ГАНЬО също е достойна кандидатура за име… ?