Вместо министерско приветствие

14 септември, 2016 20:52 | Гост | 1 коментар

Вместо министерско приветствие

Всяка година министърът на образованието се обръща с приветствие към учителите. Това е хубава традиция, но тази година нещата са различни. Учителството е настръхнало, в социалните мрежи се чува ропот. Затова решихме да дадем думата на учител, вместо да публикуваме министерското приветствие. Администраторите на фейсбук групата „Педагози“ инициираха едно проучване за нагласите за протест сред учителите. Ето какво мисли един от тях в първия учебен ден.

 

Мария Николова, учител

От стачката през 2007 година насам у учителите се трупа напрежение, което вече е константна величина. Налице е и една тлееща съпротива спрямо онова, което се спуска отгоре, защото то е свързано с всичко друго, но не и с облекчаване на учителския труд. Никой не взема насериозно думите на министъра, защото са само думи. Нито сме усетили колко сме важни, нито сме усетили някаква чиновническа загриженост. Третират ни като умствено изостанали хора, на които здравият разум е отказал да функционира. Третират ни като хора, които не могат да вземат решения и някой трябва да ги наблюдава и контролира. Последното проучване сред учителите показа, че вече се е натрупала критична маса, която е готова да протестира и този протест ще премине под името ДОСТОЙНСТВО.

От името на администраторите на фейсбук групата „Педагози“ благодаря на взелите участие в проучването, свързано с евентуален протест срещу 9 причини, една от друга по-сериозни. Резултатите от него са такива, каквито са и резултатите от всичко, което зависи от нас, т.е. искаме нещо да се промени, но ако може да гледаме отстрани.
Благодарим на 85-те % от гласувалите, заявили намерението си да подкрепят един протест.

От останалите 15 % една част не се е решила на участие, защото девет причини са явно малко и очакват да се закръглят на десет. А другата част отказва да подкрепи такъв протест, защото тези девет причини не са причини.

Интересно коя може да е тази причина, която да ги разтърси? Да не говорим за друга част от учителите, които с безразличие подминаха проучването.

Щом като да подкрепиш колегите от Панагюрище, имали доблестта да напишат открито писмо, не е причина.
Щом като да защитиш учителското си достойнство, не е причина.

Щом като правото на децата да получават нашето внимание, неангажирано в напрежение и документи,не е причина.
КОЕ може да е причина? Знам кое. Намаляването или замразяването на заплатите. Ако проучването беше на тема с един единствен въпрос„ Смятате ли, че заплатите ни трябва да бъдат увеличени с 50%?” и онези транзитно преминалите щяха да гласуват, че и други щяха да се появят.
Всичко, що е свързано с липсата на пари, може да направи чудеса и да изкара наяве и най-скритите тук. Физическото е изведено на преден план. Духовното го няма. Пък сме учители… Ама не сме като онези, за които разказваме на децата на 1 ноември. Къде са те, къде сме ний?
Възхищаваме се и аплодираме учителите в Испания, Гърция, Франция и т.н, когато прочетем, че са протестирали, било заради пенсионна реформа, било заради по-добри условия на труд, било поради заплащане. Подкрепяме тяхното достойнство, докато нашето е снишено, та чак не се вижда. Искаме да приличаме на тях, но когато ни се дава възможност, дори само от проучване, пак си траем. А колко хора си затраяха и го подминаха?
Тайно или явно завиждаме на единството на лекари, полицаи, таксиметрови шофьори или миньори, когато излязат на улицата, без цял месец преди това да са си губили времето да си задават Хамлетовския въпрос „Ще ни бъде или няма да ни бъде?” или да вадят от 99 кладенеца вода какво ще стане, видиш ли, ако протестирам? Ама имам много документация и трябва да я напиша. Аз и без документация мога да започна учебната година, както и да я свърша. Тъкмо ще спестя хартия, ще спася дърво.
Проявилите активност и решителност в проучването са показалите готовността си за протест, както и панагюрци, написали писмото. В днешно време то не е като Кървавото писмо на Каблешков, но има неговата стойност в мирно време. Стойност, неоценена и обезценена от техни колеги. Някой да е чул да се даде гласност на писмото на будните панагюрси учители?
Гневни ли сте, колеги от Панагюрище? Има защо. Гневът е градивен, когато и най-кротките се разгневят. Това означава, че комфортът на управляващите образованието свършва, както свършва и всякакво търпение, което е ненадминато по нашите ширини и извън тях. За това явление е необходимо сериозно научно изследване от световно известни учени.
Когато се премине границата на търпимост и поносимост, е логично да се извика СТОП! Стоп в проучването казаха онези учители, които изразиха готовността си да реагират с протест „ 9-тте СРЕЩУ”, когато се наложи, а то отдавна се е наложило.Те имат право да недоволстват, да критикуват, да викат и да искат.
Неосмелилите се и хранещи своите страхове, както и доволните от всичко, могат само да изпълняват, без да негодуват, че някой ги товари с непоносим бюрократичен или друг товар , както и без да задават въпроса „Докога?” Докато и вие се присъедините към колегите си от Панагюрище и докато не разберете, че пари се печелят, но достойнство не. Ако го имаш, то се защитава.

 

Ето и 9-те основания за протест, залегнали в проучването на нагласите:
– Политиката на МОН бързо и необмислено да въведе в действие ЗПУО и ДОС;
– Делегираните бюджети, които противопоставят училищата;
– Огромните административни задължения на учителя;
– Липсата на дебат в гилдията по основни документи в образованието;
– Неравният старт между училищата;
– Слабият финансов контрол в училищата и ДГ;
– Некомпетентността на големия брой чиновници в МОН;
– Обратно пропорционалното на задълженията ни заплащане;
– Политиката на Синдикатите, забравили основната си функция да защитават членовете си;
– В подкрепа на колегите от Панагюрище, написали открито писмо;
– В защита на учителското ни достойнство и правото на децата да получават нашето внимание и грижи.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. ваня дипчикова коментира на 18 септември, 2016 г., 18:27 ч.

    Адмирации,колеги!Време е..