Райнер Мария Рилке, Сборник с кореспонденции

15 септември, 2016 10:25 | Книги | Няма коментари

Райнер Мария Рилке, Сборник с кореспонденции

На 16 септември, за пръв път на български език в тяхната цялост, излизат три кратки кореспонденции на Райнер Мария Рилке, разкриващи възхитителната дълбочина и изисканост на неговия стил. Сами по себе си литературни произведения, тези писма са уникален документ на времето и ключ към творчеството на двама от най-големите поети на XX век.

Писма до един млад поет. Писма до една млада жена. Райнер Мария Рилке – Марина Цветаева. Кореспонденция” (съставителство и превод: Майа Разбойникова-Фратева, 188 стр., 20 лв., твърди корици) предлага три кратки кореспонденции. Първите две, известни като „Писма до един млад поет” и „Писма до една млада жена”, съдържат само писмата на Рилке, а третата включва писмата на Рилке и забележителната руска поетеса Марина Цветаева. С дългогодишната си приятелка Лу Андреас Саломе той обсъжда емоционални състояния, ежедневни тегоби, съвместни планове за действия и пътувания, описания на разговори и срещи с други хора, поетологични разсъждения, доклади от творческата работилница. Писмата на Цветаева връщат Рилке към руското му преживяване, към познанства с ключови представители на културния и литературния живот в Русия. Езикът на тази кореспонденция е езикът на поезията. Ако приемем, че поезията е превод, както твърди Цветаева, за превода на тези писма остава опцията да бъде почтителен превод на превода.

   Райнер Мария Рилке е австрийски поет, смятан за един от безспорните майстори в жанра от края на XIX и началото на XX век. Поезията на Рилке – от неговата първа книга „Живот и песни“, написана в маниера на сецесионния„югендстил“, до последните му предсмъртни стихове – е проникната от копнеж по съкровена човешка близост, чиято непостижимост води до все по-дълбока самота и изтънчено самовглъбяване. В духа на немския неоромантизъм Рилке създава „чисто изкуство“, отправено към човека като единствена значима реалност. В писмата до Марина Цветаева разпознаваме поуморения поет, потърсил усамотение в замъка „Мюзо“, изтощен от описаното в писмото от 17 май 1926 г. творческо избухване, довело до завършването на „Дуински елегии” и създаването на „Сонети към Орфей”.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата