Човек се образова, за да стане някой

20 септември, 2016 10:02 | Гост | Няма коментари

Човек се образова, за да стане някой

Доц. д-р Ясен Захариев е новият декан на Магистърски факултет на Нов български унивреситет. Щатен преподавател е в НБУ от 2005 г. Преди да стане декан е бил директор на програмния съвет към департамент „Философия и социология“. От 2006 г. е директор и на „Център за документи и архивни фондове“ на НБУ. Работил е още като директор на програма ArtesLiberales през 2005-2006 г.

 

Автор е на две монографии – Магарето на Минерва (2011) и Философия и биография (2012). Автор, съставител и редактор на множество статии в областите история на философията, теория на познанието, философска пропедевтика, философия на вкуса, архивистика, енология и др. Учредител и член на Института за българска философска култура. Освен от философия се интересува от вино. Работил е като винар в Австралия и Калифорния (1999-2004), като през последните десет години многократно е бил избиран за дегустатор и съдия на местни и международни форуми. Автор на множество статии свързани с културата и географията на виното.

 

 

– Доц. Захариев, вие отговаряте за магистърските и докторските програми на Нов български унивреситет. Какво ги отличава от други програми в България или чужбина?

– На първо място това е самият университет. Стараем се да поддържаме възможно най-добрата среда за обучение на нашите студенти. Иначе по отношение на качеството и акредитацията програмите ни отговарят на всички национални и европейски стандарти. В това сме по-скоро еднакви с другите признати университети по света. Различното при нас е в по-голямата гъвкавост при обучението, възможността за индивидуални програми и стриктното контролиране на качеството. Да не забравяме и голямото разнообразие, от което, както знаете, не се боим.

 

– Каква е вашата визия за тяхното развитие?

– Няколко са посоките, в които смятам, че трябва да се работи в магистърски факултет: безкомпромисно качество на учебния процес, разширяване на дистанционните форми на обучение, развитието на докторантско училище, в което докторантите на НБУ да могат да обменят идеи, създаването на  програми на чужд език.

 

– Отговаряте и за учебно-практически и изследователски звена. Какви са те, каква функция изпълняват в унивреситета?

 

– Току-що споменатото докторантско училище е едно такова звено. В тези университетски структури се реализира голяма част от изследователската и практическата работа на студентите и преподавателите. Във всеки факултет има такива звена, като най-често това са лаборатории и ателиета, в които теориите се срещат с практиката. Това е много важно, тъй като съвременните университети са не само места за обучение, но и центрове, в които се правят научни изследвания и практически разработки.

 

– Вие сте философ и специалист по виното. имат ли свързващо звено тези две области на живота?

– Разбира се.  Свързва ги естетиката и философията на вкуса. Темата е дълга, като от нея някой ден може да излезе и книга.

 

– Кое е Магарето на Минерва?

– Това всъщност е философската традиция в България. Читателите вероятно са чували или чели за Совата на Минерва, която е символ на философията. Совата често служи за синоним на философията изобщо. Когато проучвах философската традиция в България от XIX век насам ми хрумна една аналогия във връзка с античния роман на Апулей – “Златното магаре”. Там главният герой е добър момък, но наивен и леко глупав, като във връзка с любовна авантюра се замесва с магии за превъплъщение. Иска да се превърна в нощна птица, но от глупост става на магаре. В целия роман се опитва да стане човек и накрая, след множество комични перипетии, успява. Философията в България е нещо подобно. Иска й се да е нощна птица и да лети волно в ефира на абстрактната философия, но магията й стига само за магаре и така от XIX век насам все повече придобива човешки вид. Е, понякога е комично (като романа на Апулей), друг път стърчи по някое магарешко ухо, дочува се магарешки рев оттук-оттам, но като цяло нещата са добри, поучителни и вървят към по-добро.

 

– На пръв поглед между виното и висшето образование няма много тясна връзка. Все пак ми се струва, че само образованият човек може да цени хубавото вино. Какво е бъдещето на България по отношение на виното и образованието?

 

– Образованият човек разбира света повече и по-добре, а виното е един много хубав и интересен фрагмент от света. Втората част на въпроса обаче е трудна. Бъдещето на България е нещо твърде неясно и несигурно по принцип, та в това число е трудно да се каже както за виното, така и за образованието. Виното е по-обозримо и дава поводи за оптимизъм. Образованието е нещо много по-сложно и може да бъде много неща – политика, проблем, възможност, реализация, провал, мисия и пр. От тази гледна точка тук трябва да говорим за бъдеще в множествено число, което обаче езикът ни забранява да направим. Ще отговоря фрагментарно: По думите на немския философ Петер Бири образованието, за разлика от обучението, е нещо, което човек прави със самия себе си. Човек се образова, за да стане някой, а не просто за да може нещо. В този смисъл въпросът за бъдещето на образованието е тясно обвързан с въпроса за бъдещето на човека. Мисля, че това е добър край за едно интервю и същевременно покана за философия. Защо не в НБУ?

Въпросите зададе: Яна Иванова

Снимка: Архив

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата