От Мони за МОН-и

30 октомври, 2016 13:33 | Мнения | 2 коментара

От Мони за МОН-и

Здравей, МОН-и!                                                                 

Пише ти Мони от втори клас. Нали напоследък стана модерно деца да искат вместо учителите разни неща и те да се изпълняват, реших да ти пиша и аз. Ще ти разкажа разни работи от училище, щото ти, МОН-и, май много отдавна не си бил там, нали? Не си, не си.

Kaто наближи 1 ноември, всеки път нашата госпожа ни показва едни хора, разказва ни за тях и ни обяснява, че са народни будители. Ама всяка година са едни и същи и сред тях живи няма. МОН-и, ти виждал ли си жив народен будител? Много трудно било.  Като че ли е задължително да не е жив, за да е будител. Нали съм малък и си мисля, че някой много като се събуди и все гледат да го приспят. Аз като съм се будел така непредвидено, мама пак ме е натискала да спя. Не бива да се събуждаш непредвидено. Виж, по план може.

МОН-и, пък чакай да ти разкажа за моето училище, щото ти си нямаш твое. Всъщност имаш си много, но важното е да знаеш как се чувствам вътре, пък теб май това много не те интересува, щото никога не съм те виждал. Е, само до втори клас съм стигнал, ама те и големите не са те виждали. Карай, де! Аз така пиша писма и на Дядо Коледа и той ми носи подаръци. Ти какво ще ми донесеш?

Обичам да ходя на училище, но понякога сутрин много ми се спи. Пък имало някаква програма, дето редяла нашата програма и като ни нареди една физкултура първия час… МОН-и, на теб като ти се спи и още не си се разсънил, играе ли ти се физкултура? Понякога програмата иска да пеем първия час. МОН-и, ти пял ли си сънен? Не си? Ааа, пробвай, де! Моля ти се!

А, чакай да ти кажа! Онзи ден в часа по музика, ако знаеш как ми се доспа. Полегнах на чина и задрямах. Госпожата ме погали по главата и ми каза да си поспя, а пък те с децата ми пяха.

В един от дните имаме физкултура първия час, обаче в един толкова малък „салон”, че няма къде да бягаме. И госпожата хич не го обича и му вика „дупката”. Като е хубаво времето, тя ни води последния час навън, за да не сме в дупката. Нямала била право да размества часовете, ама тя го прави, щото й пука ние как се чувстваме. МОН-и, на тебе пука ли ти за нас? Иначе моето училище е голямо и има два големи салона, ама пак не стигат бе, МОН-и! Пък ти си искал и трети допълнителен час по физкултура да имаме. Ама що искаш такива неща, дето няма как да се изпълнят?

И знаеш ли какви неща още трябва да правим? Например миналата година, когато бях в първи клас, госпожата много се ядосваше, когато трябваше да ни вика и да пишем нещо на някакви листи. Чете ни едни неща, дето не трябвало да правим и на това му се викало инструктаж. И после трябвало да се подпишем, щото сме го били чули.

Чух например, че не трябвало да бягам в стаята и в коридора. Виж сега, МОН-и, аз го знам това нещо, обаче съм дете и си побягвам. Ти само вървял ли си ,като си бил дете? Аз, само ако съм болен, не бягам. Има една госпожа, дето като е дежурна в коридора и все върви с ръцете отзад, гледа страшно и ръмжи: „Не, бягай!” Аз съм се подписал как да е да не бягам, ама не го спазвам. Така да знаеш! Абе, МОН-и, как в първи клас ще искаш да се подписвам, бе? Ми аз още не бях научил азбуката. Що искаш такива неща? МОН-и, ти карал ли си самолет, без никога да си влизал в него? Затова се ядосва госпожата и понякога ни подписва. Че и на списъци за екскурзии искаш да се подписвам! Нали мама и тати са ме пуснали? За какво искаш да се подписвам аз? Еееех…

А, сетих се и още нещо, дето  караш мама и тати да правят и ако знаеш какво понякога чувам, докато го правят! Ама няма да ти го напиша, щото знам, че не е прилично. МОН-и, ти що искаш от мама и от тати да ти рисуват улиците, по които ме водят на училище? Да не би да смяташ, че не можем да минем и от друго място? Що, не можем ли? Аз с тях откъдето искам, мога да мина. Що трябва да ти го рисуваме? Да не би да си мислиш, че това е безопасно? Ми не е. Знаеш ли какви батковци и чичковци карат коли? Чух веднъж тати като каза на един чичко, че един друг чичко си купил шофьорска книжка. Пък един друг преписал и така си взел изпита. На пешеходните пътеки такива чичковци често блъскат деца и възрастни. Пък чувам, когато госпожата се ядосва и мърмори, че колкото са по-разхайтени, нагли и пияни шофьорите, толкова повече чичко Паунов иска да учим за безопасното движение. Ама ние какво сме виновни? Да има как по 5 часа само това да учим.Вместо шофьорите да ни пазят, ние трябва да се пазим от тях. Като че ли са ни обявили война. Даже и на тротоарите могат да те блъснат. МОН-и,  що чичко Паунов не е научил такива шофьори да карат или полицаите да им вземат книжките, ами си седнал нас да занимаваш как да се пазим от тях? Ми аз и по моя „безопасен” маршрут да си вървя, пак могат да ме блъснат. И какво като мама и тати са ти рисували някакви улици и са си губили времето? Последният път мама ти прати много здраве и каза, че повече няма да ти рисува небивалиците. И госпожата е съгласна. МОН-и, ти можеш ли да ми кажеш какво означава безопасен маршрут? Да ми напишеш, ей!

Все ми повтарят, че е лошо да се преписва, ама понякога поглеждам в тетрадката на Стефка. Ще трябва ли да се подписвам и за това, че не трябва да преписвам,а? И докато съм малък, стига си ме карал да се подписвам по всякакви листи! Ако ти пука за мен, де. Щото на госпожата й пука, затова често ти е ядосана.

Например я чуваме понякога да казва, докато гледа в някой учебник:          „Ама, може ли такива глупости! Кой го е измислил това?”

Като стана дума за глупости, я да те питам ти що искаш мама и тати да си пишат с моята госпожа в някакъв бележник? Да съм сам в класа, да си пишат всеки ден. Ама ние сме 24 деца бе, МОН-и, а някъде са и повече. Само да видиш как цъкаха двамата, като прочетоха това. Тати се изцепи, като каза една глупост. Мама се прекръсти, а пък в училище госпожата се хвана за главата. Ти не си ли чувал за мобилни телефони,компютри, таблети, скайпове, месинджъри и фейсбук? Още ли си пишеш с хората писма на листи? Лелеее, ама ти наистина ли искаш да им губиш времето? Стига, де! Не се излагай бе, МОН-и!

Писмото ми стана дълго, ама съм решил да ти разкажа за още нещо. Понеже мама и тати ходят на работа, аз няма при кого да стоя следобяд и те ме записаха на едно нещо, дето му викат целодневно обучение. МОН-и, теб, ако те обучават целодневно, ти как ще се чувстваш бе? Вися по 10 часа в училище. До обяд как да е изкарвам, ама питаш ли ме следобяд? И да не ме питаш, ще ти кажа.

Мама му вика занималня, щото така са му казвали, когато е била ученичка. Там е много шумно, щото сме около трийсет деца. Големите, като са изморени, мълчат. Ама ние, децата, ставаме много шумни. Разсейваме се лесно и започваме да грешим. Понякога госпожата ми се кара, че съм си написал грозно домашното. И аз виждам, че е грозно, ама следобяд вече съм изморен, не ми се пише, пък и стоя на шум. Понякога ми се доспива и ме заболява главата. И госпожата я заболява. МОН-и, ти на шум можеш ли да работиш?  И ако си по 10 часа на работа, всеки ден ли ще внимаваш и ще се стараеш?

Аз искам, като си напиша, да си ходя и да си почивам. Или да си играя, ама не в стаята с многото деца, щото не мога да си играя на каквото искам. Заради бавните и неразбралите, госпожата натиска и другите. Трябвало да ги чакаме и тогава можело да излезем навън. А през това време ние ставаме още по-шумни и така бавните съвсем стават бавни. И съвсем нищо не разбират. Цяло мъчение си е това обучение, МОН-и. От мен да знаеш. Ама някакви хора давали пари да стоим по цял ден в училище. Хората понякога са много жестоки. Даже имало едни, дето искали да ни удължават и учебната година! Представяш ли си бе, МОН-и? Ние едвам изкарваме до края на май, пък те искали още да седим в училище. МОН-и, ти учил ли си в стая, дето не може да се диша от жега и потта да се лее от челото ти? И нищо не запомняш. Госпожата ни каза, че в твоята къща си имаш климатик. Ама ние си нямаме. Ела да поучиш с нас, че ми е интересно какво ще научиш в тази жега!

И други работи мога да ти разкажа, МОН-и, ама друг път. Вече спирам да ти пиша, че се изморих. Ти как си? Искаш ли някой ден двамата да си поиграем? Сигурно и други деца искат да си поиграят с теб. Ама трябва да си излезеш от твоята къща и да дойдеш в нашите, щото това, дето ти го разказах, е от нашите къщи. Ще се радвам да ми пишеш, ама пиши хубаво, щото госпожата ще ти се разсърди и ще те накара да го препишеш.

Хайде, чао, МОН-и!

Мария Николова,  учител           

 

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Пенка Никова коментира на 31 октомври, 2016 г., 22:05 ч.

    Честит празник, Мария!
    Честит празник, колеги!
    МОН-и – расти щастливо дете! Имаш прекрасна учителка!
    <3

  2. монка николова коментира на 3 ноември, 2016 г., 12:44 ч.

    Браво! Да видиш света през погледа на детето и да го пресъздадеш толкова вярно, е резултат от учителската и детската мъка в училище!