Мария Николова, учител

За да не предизвиквам национал-патриотични или пристрастно-партийни коментари, само ще припомня, че в българската история има един отвратително ужасен период, в който едни „хора“ от една партия разстрелваха други хора в ИМЕТО НА НАРОДА, като по този начин от интелигенцията на България бяха заличени будни и мислещи хора.
От тогава минаха доста години, но този урок не е запомнен и грешката се повтаря, макар и под не толкова ужасна форма и не с цената на човешки животи. Пак е ужасна, но поне хората са живи.
Днес в учителската стая прочетохме следното съобщение: „Когато се провеждат посещения на музеи, театри, концерти, изложби и т.н. вие, като класни ръководители, събирате и съхранявате декларации за информирано съгласие от родител. Уведомявате директора за намеренията си най-малко един ден.“
Директорът пише докладна до РИО, че на еди кой си ден другарката Серсемова ще води класа си в кварталното читалище. Там какво правят с тази информация, не ми е ясно, но ако проявят благосклонност и великодушие, отиваш. Ако ли не, стаята е единственото място, където децата ще овладяват някакви си там знания. За умения не говорим.
Как реагирахме?
Събрахме спешно Методическото обединение, на което взехме решение, че при тези срамни за днешното време условия, отказваме да извеждаме децата извън училище, след което се подписахме в протокола. Никой не го интересуваше дали това е поместено в наредба или в закон. Бяхме гневни и си защитихме достойнството на учители, на които всекидневно по повелята на новия закон, се ходи по нервите и с жестокостта на д-р Менгеле и неговите нацистки експерименти с хора, се експериментира от години с психиката, честта и името на българския учител. Пък после ще го пращат на психотестове, за да видят доколко са успели да го психясат. Демек оценка на въздействие един вид.
По-късно един баща, родител на дете от класа ми и учител по физическо възпитание и спорт, ми сподели, че в тяхното училище трябвало да се проведе баскетболен мач между техните ученици и ученици от друго училище.Мачът се провалил, поради горепосоченото изискване…
Колкото повече се говори за финландското образование и се показват филми за свободата в него, толкова повече нашето образование се доближава до севернокорейското. Още по времето на един от неуспешно упражняващите се върху образованието министри Анелия Клисарова, се заговори за сътрудничество между България и Северна Корея в областта на образованието за периода 2014-2017 година. Надушвам тайно споразумение.
Да вкарваш в закони и наредби такива малоумия „в името на децата“ е зле прикрит експеримент със самите деца, техните родители и учители. В името на децата вменяваш у учителите действия срещу децата. В името на децата караш учителите им да се срамуват от онова, което ще поискат от техните родители.
ЗАТОВА НИЕ ОТКАЗАХМЕ В ИМЕТО НА ДЕЦАТА.
Свободата, за която пламенно говореше Меглена Кунева на учителския събор /римува се с позор/, се оказа най-кухата от всички кухи думи, които се изрекоха там и се пропиля толкова енергия в излишно говорене. Последното нещо, което искам да чуя от МОН е, че там някой мисли и е загрижен за българските деца. За учителите е ясно отдавна.
Помните ли проучването за нагласите ни за участие в евентуални протести?
Тогава причините бяха девет. Вече надхвърлят десет. Протестира ли ви се? На мен да.
Да живее свободата в менгеме, Северна Корея, MONey, MONkey и МОН!