Достъпът до информация не е труден, всеки може да го направи

25 ноември, 2016 13:44 | Образование | Няма коментари

Достъпът до информация не е труден, всеки може да го направи

От интелектуална гледна точка университетските професори трябва да го правят, за да разпространяват информацията, която други хора нямат, като използват официални източници на информация, за да пишат статии, да говорят и да преподават

 

Адвокат Кевин М. Голдбърг, е съветник на Американската общност на редакторите на новини. Той беше лектор в конференцията „Достъпът до информация – предизвикателства след промените в законодателството. Опитът на САЩ и България“, проведена през ноември в София с подкрепата на Посолството на САЩ. По този повод Академика БГ го потърси за интервю.

 

– Г-н Голдбърг, повече от 20 години сте съветник и адвокат на няколко големи медийни организации като Американската общност на редакторите на новини. Бихте ли споделили някои от най-интересните случаи във вашата работа?

– Занимавам се основно със законодателство, включително като се застъпвам за медийни организации пред законодателя. Един от примерите е свързан с опита ми да се противопоставя на проектозакон, който щеше да инкриминира изгарянето на американското знаме. В момента това е законно, американското знаме може да бъде изгорено като знак на протест. Конгресът обмисляше законодателна промяна, която щеше да направи такъв акт незаконен. Ние се противопоставихме на тази промяна, защото смятаме, че това представлява свобода на изразяването по мирен начин. Отне ни около две години, докато приключи всичко, но успяхме. Много време отделих и на Закона за свобода на информацията. Много се гордея, че  съм работил върху три проектозакона за изменение на Закона за свобода на информацията и смятам, че всички те са много важни. На три пъти съм свидетелствал пред Конгреса в подкрепа на този закон, което е голяма чест. На местно ниво наскоро имаше интересен случай и мисля, че това, което направих, е много важно за Вашингтон, където живея. Всички полицаи там бяха оборудвани с мобилни камери, които да записват действията им и взаимодействията им с хората. Законопроектът, който осигури средствата за закупуване на камерите, гласеше, че никой от записите не може да става публично достояние, тъй като това може да навреди на полицаите, да наруши правото на неприкосновеност на гражданите, както и че предоставянето на информацията би било прекалено скъпо. Аз оглавих една група, която се противопостави на този законопроект. Ние заявихме, че ако всеки полицай ще бъде оборудван с камера, всички записи или колкото е възможно повече от тях трябва да бъдат публични. Накрая победихме. Не успяхме да направим всички записи публични, но направихме значително количество от тях достъпни за хората. Много се гордея, че го постигнахме. Става дума за полицаите и за начина, по който взаимодействат с хората – кога ги арестуват и кога не, кога упражняват насилие и кога не. Това е важно, случва се всеки ден и има сериозни последствия за обществото. Знаете ли, много от полицаите застанаха зад нас. Защото това може да позволи на добрите полицаи да си вършат по-добре работата и да им осигури нужното уважение.

 

– Доколкото знам, преподавате на журналисти. Какво ги учите?

 

– Преподавам журналистическо право. Уча ги как да използват Закона за свобода на информацията, как да избягват клеветата, как да събират информация и законно да записват разговорите си, как да използват камера и каква лична информация може да се публикува, преподавам им авторско право и търговска марка. Уча ги и на студентски права, извън журналистиката. В САЩ съществува разбирането, че студентите нямат толкова много свобода на словото в университета, колкото другите хора. Затова смятам, че е много важно те да знаят какви са правата им.

 

– Какво според вас трябва да променят българските медии в работата си, за да бъдат по-независими?

 

– Не съм много запознат с българските медии – колко вярно или невярно отразяват събитията, дали са силни или слаби, професионални или аматьорски. Но със сигурност колкото по-добре вършите работата си, толкова по-вероятно е да продължите да я вършите. Правителството не трябва да има възможност да казва дали му харесва или не как се пише и да ви казва да спрете. Колкото по-добре обосновавате тезата си и колкото по-отговорно работите, толкова по-вероятно е то да ви остави на мира. Колкото по-верни сте на истината, толкова повече свобода ще имате. В същото време трябва да отстоявате правата си. Ако вие не защитавате правото си на свободно слово и изразяване, няма кой да го направи. Имахме подобен проблем в САЩ, където медиите като че ли много внимават как пишат за законови промени, ако например засягат свободата на словото или ако увеличават достъпа до информация. Медийните организации като цяло може да ги подкрепят, но отделните вестници, телевизии, радиа и списания с неохота отразяват такива новини от страх, че може да изпаднат в конфликт на интереси. Трябва сами да защитавате правото си на свободно изразяване.

 

– Но така стигаме до друг проблем. Вероятно не знаете, но в България има почти монопол над медиите, тъй като много голяма част от печатните издания са в ръцете на един собственик, който всъщност е политик. Смятате ли, че медиите могат да оцелеят без конкуренция?

 

– Винаги има конкуренция. Хубавото в днешно време е, че всеки може да стане журналист. Това не означава, че всеки е добър журналист, но всеки има възможност да притежава вестник или телевизия, просто трябва да може да пише добре.Честно казано, човекът, който контролира повечето медии, вероятно разбира, че в даден момент може да загуби влиянието си. Затова е важно да се дава гласност на всички гледни точки, защото един ден може да изпаднете в немилост и тогава ще ви е трудно да преглътнете, че стената, която сте създали, за да държите другите отвън и да ограничавате правата им, може да бъде използвана срещу вас. Всичко това може да се случи.

 

– Трябва ли медиите да бъдат платени? Хората знаят, че информацията е безплатна и всичко може да се намери в интернет. Но журналистиката струва пари…

 

– Да. И мисля, че хората трябва да разберат това. По случайност моя приятелка, която е редактор на вестник в Далас, Тексас, тази сутрин публикува нещо като реклама за абонамент. В нея тя посочи, че добрата журналистика струва пари и ако читателите наистина искрено вярват в добрата журналистика, в свободата на словото, в открития политически дебат, в проверката на фактите и във всичко, което се очаква от една медия, тогава трябва да са готови да платят за това. Алтернативата са безплатните новини по сайтовете, за които не се знае откъде взимат информацията си. При платените медии знаеш какво получаваш, знаеш, че в тях е вложено време. Вярвам, че има място за платените медии.

 

– Как бихте посъветвали младите журналисти да търсят достъп до информация?

 

– Достъпът до информация не е труден. В САЩ университетските професори са втората по големина група, която подава искания за информация по Закона за свобода на информацията. Само компаниите подават повече искания. Професорите подават повече искания дори от журналистите. Всеки може да го направи, всеки може да получи достъп до информация. Смятам, че от интелектуална гледна точка университетските професори трябва да го правят, за да разпространяват информацията, която други хора нямат, като използват официални източници на информация, за да пишат статии, да говорят и да преподават. Те трябва да са водачите в тази област.

 

Въпросите зададе: Мирослав Иванов

Снимка: Авторът

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата