Цикълът „Солисти-интерпретатори“ на КАМЕРАТА ОРФИКА НБУ вече е в Концертен комплекс България

23 април, 2017 21:11 | Култура | Няма коментари

Цикълът „Солисти-интерпретатори“ на КАМЕРАТА ОРФИКА НБУ вече е в Концертен комплекс България

На 24.04. 2017 (понеделник) от 19:00 ч. в Голяма зала „България“ (ул. Аксаков № 1) КАМЕРАТА ОРФИКА НБУ и Софийска филхармония ще представят първия си съвместен концерт от цикъла „СОЛИСТИ-ИНТЕРПРЕТАТОРИ“ с диригент Иван Кожухаров и солисти клавирно дуо Милена Моллова и Милена Лазарова. Програмата включва произведения от Моцарт и Чайковски – двама велики композитори. Моцарт живее от 1756 до 1791 година, а Чайковски между 1840 и 1893. Почти сто години разлика не само във времето, а и в мястото – Моцарт е във Виена, центърът на Европа, на музиката, на класическата традиция, а Чайковски, ярък представител на романтизма, е на Изток в Русия – страна, тресяща се от катаклизми, но събрала интелектуални и културни съкровища от целия свят.

Какво програма е включена за този концерт?

Serenata notturna № 6 за камерен оркестър в ре мажор, К 239, е написана от Волфганг Амадеус Моцарт в Залцбург през януари 1776. Бащата на Моцарт – Леополд – написва собственоръчно върху оригиналната партитура датата. Серенадата съдържа три части: 1) Marcia maestoso 2) Minuetto 3) Allegretto. Много от серенадите на Моцарт са чудесни. Някои от тях се нареждат сред истинските музикални шедьоври: „Haffner Serenade“ (К 250), „Posthorn Serenade“ (К 320) и „Wind Serenades“ в си бемол мажор (K 361, Gran Partita) и др. Серенадата в ре мажор (К 239) заслужено има постоянно място в репертоара на най-престижните камерни състави по света. Тя е необичайна в своята краткост, тъй като в класическия период повечето серенади (включително и на Моцарт) са съставени от шест или повече части, които заедно могат да стигнат и до четиридесет минути непрекъсната музика. Обикновено серенадата е предшествана от марш, а протичането на менуета може да бъде разширено с две или дори три представяния на триото. В Serenata notturna № 6, обаче, Моцарт предвижда само три части, включително въведението от марша, а менуетът е достатъчен само с едно изпълнение на триото.Обикновено класическите серенади от този период включват в състава си солист или малък „солиращ ансамбъл“. Моцарт експериментира в представяната творба с много необичаен ансамбъл: соло квартет от две цигулки, виоли и контрабас, от едната страна, и по-голяма група от цигулки, виоли, виолончели и тимпани, от друга. Той очевидно се интересува от идеята и за пространствено представяне на музиката в своите композиции.Използването на термина notturnа в заглавието се отнася до произведение, което е предназначено да се изпълнява през нощта. Въпреки това, серенадата няма характера на музика, предизвикваща асоциация с нощна атмосфера. В Залцбург, по времето на Моцарт, през зимата музиката е трябвало да бъде изпълнявана най-вече в салоните на аристокрацията. Serenata notturna е зимна музика, написана през януари. Въпреки, че няма данни за първото изпълнение на произведението, можем да предположим, че Моцарт го е писал за празненствата, свързани с Карнавала в града. През януари и февруари карнавалът оживява в продължение на няколко седмици. Залцбург е значително по-малък от Виена, но описанието на карнавала във Виена от Йохан Пелсл (Johann Pezzl) през 1786 дава представа за очаквано и богато тържество с много артистични възможности, заради което и Моцарт пише произведението си. Ето какво казва Пелсл: „…На всеки ъгъл на улицата има покани в бяло или червено, синьо и жълто, обявяващи предстоящите празненства… „днес има музика в тази и тази зала“, „музика с тромпети и барабани“, „музика на свещи“ … Нощните часове на карнавала са изпълнени с различни вълнуващи танци до сутринта… Serenata notturna е точно такава музика, която придружава празника.“

 

Не е известно кога Волфганг Амадеус Моцарт завършва Концерт за две пиана No.10 в ми бемол мажор, К. 365/316а, но изследването на Алън Тайсън[1] показва, че каденците за първата и третата част са написани с почерка на баща му между август 1775 и януари 1777. Въпреки това, повечето източници дават 1779 като година на написването на концерта. Предполага се, че Моцарт го е сътворил, за да го изпълнява със сестра си Мария Анна (Nannerl). Концертът е в три части: 1) Allegro 2) Andante 3) Rondo: Allegro. Концертът се отклонява от обичайната практика за соло пиано концерт, защото разгръща сериозен диалог между двете пиана, обменящи непрекъснато музикални идеи. Моцарт разделя по-забележителните и виртуозни пасажи равномерно между двата инструмента. Оркестърът е по-тих, оставяйки голяма част от музиката на солистите. Във времето на Моцарт музиката за 4 ръце е нещо обичайно при домашното музициране, но музиката за две пиана е предназначена за сцената на големите концертни зали дори и тогава. Тя е спектакъл. Наличието на два инструента (пиана) тогава също е рядкост в концертните зали. Когато Моцарт се премества от Залцбург във Виена през 1781, той е особено привлечет от дома на Вебер, защото там има две пиана. При вебер той се влюбва в Констанце, която по-късно става негова съпруга. Отначало във Виена Моцарт няма достатъчно доходи и не може да си наеме дори едно пиано. Концерт за две пиана No.10 в ми бемол мажор, К. 365/316а е един от най-често изпълняваните концерти на Моцарт.

Серенада за струнен оркестър, оп. 48 в до мажор от Пьотр Илич Чайковски е написана през есента на 1880 и е посветена на композитора и виолончелист Карл Албрехт. В същата година Чайковски прави и преработка на произведението за пиано (за 4 ръце). Първото изпълнение на серенадата е в Петербург (30.10.1881) под диригентството на Едуард Направник- В Москва произведението е изсвирено през 1882. В своята творба Чайковски се обръща към характерния за XVIII век стил на серенадата. По собствените думи на композитора той е имал за образец серенадите на Моцарт. Произведението има 4 части, които са озаглавени от Чайковски: 1)Pezzo in forma di sonatina. Andante non troppo – Allegro moderato 2) Valse. Moderato. Tempo di Valse 3) Elegia. Larghetto elegiaco 4) Finale. (Tema russo). Andante – Allegro con spirito – Molto meno mosso – Tempo I – Più mosso. Първата част е изцяло повлияна от музиката на Виенските класици. Написана е в до мажор. В писмо до Надежда фон Мек от 24 август 1881 композиторът казва следното: „В първата част съм отдал своето преклонение пред Моцарт, подражавам на неговия стил и маниер, и ще съм щастлив, ако намерите поне малка прилика с взетия образец…“ Втората част в класическата серенада по правило е в танцувалната форма на менуета. Чайковски съхранява тази традиция, но заменя менуета с валс – друг танц. Валсът е в тоналност сол мажор. Третата част от цикъла е Елегията в ре мажор, която е свързана с вокалната музикална традиция. Музиката има прилика с романса или така наречените „песни без думи“ – характерен жанр в романтичната музикална стилистика. Тук има мелодии която десет години по-късно Чайковски превръща в една от основните теми на операта „Дама Пика“. Основната мелодична тема във финала на струнната серенада е взета от руска народна песен. Цялата част е разработена в класическа сонатна форма. Финалът възвръща тоналността до мажор.

Основен участник в проекта „Солисти-интерпретатори“ е академичният оркестър на Нов български университет КАМЕРАТА ОРФИКА НБУ съставен от брилянтни млади музиканти, част от тях бивши и сегашни възпитаници на университета. Артистичната мисия на оркестъра е да работи и реализира идеята за създаване на мащабно културно сътрудничество на музиканти от балканските държави с централна Европа – Виена, Австрия. Нашата епоха изисква от композиторите и изпълнителите различен подход към изкуството. С концертите си Камерата Орфика НБУ е посланик на Балканите по света. Досега диригенти и солисти на оркестъра са били емблематични имена на българската и световна класическата музика като Милена Моллова, Найден Тодоров, Амори Клозел, Жерар Пуле, Алексис Хаузер, Доминик Виленкур, Жан Ферандис, Кристоф Хагел, Борислав Иванов, Валери Вачев, Гюнтер Пихлер, Хансйорг Шеленбергер, Филип Бернолд, Донг-Сук Канг, Жерар Козе, Волфганг Клос, Такаши Шимицу. Оркестърът е имал турнета в Австрия, Полша, Япония, Финландия и България.

 

Диригентът Иван Кожухаров учи в Музикалната академия в София, след което продължава образованието си в Държавната консерватория „Николай Римски-Корсаков” в Санкт Петербург, Русия, където специализира оперно-симфонично дирижиране и я завършва с отличие през 1976. В България работи като главен диригент на Бургаската опера, на ОФД – Бургас. Успоредно работи и като диригент на Държавната опера в Измир – Турция (1999-2001), постоянен гост-диригент на Филхармонията в Санкт-Петербург (от 1997), Президентския симфоничен оркестър в Анкара (от 2001) и на оркестъра Prima la musica в Аалст – Белгия (от 2005). Иван Кожухаров е полуфиналист на конкурса „Херберт фон Караян“ в Западен Берлин (1979), а през 1980 – лауреат и носител на Голямата награда на името на Бела Барток от Третия международен конкурс за диригенти на Унгарската телевизия в Будапеща. В успешната си диригентска кариера дирижира над 1300 концерта и оперни спектакли с всички български и много чуждестранни оркестри. Гостува в почти цяла Европа, както и в Египет и Куба. От 1991 дирижира Нов камерен ансамбъл и Camerata classica (София), с които е направил редица записи за DIVERTIMENTO – Виена. Репертоарът му включва повече от 40 опери и над 600 произведения от 180 автори. За принос към културния живот на Бургас и дългогодишната му диригентска дейност, Иван Кожухаров е удостоен със званието „Почетен гражданин на Бургас“.

 

В последните години солистите в този концерт Миена Моллова и Милена Лазарова концертират успешно като клавирно дуо в България и по света..

Проф. Милена Моллова навърши 77 години на 19 февруари 2017. Тя е един от най-големите български музиканти – великолепен пианист, музикален педагог, дългогодишен ръководител на департамент „Музика“ в Нов български университет (2000-2008) и негов Почетен професор (2009), дългогодишен професор в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, а понастоящем председател на училищното настоятелство на Национално музикално училище „Любомир Пипков“ – София. Проф. Моллова е доайен на българската клавирна школа, активен концертиращ пианист с десетки концерти в страната и в чужбина като солист и в камерни ансамбли със световноизвестни изпълнители от цял сват. Тя е възпитала редица блестящи български музиканти, които покоряват световните сцени. Проф. Моллова е обществен деятел на българската музикална култура, който безкомпромисно и честно участва в дебата за развитието на съвременната ни култура, на музикално образователните институции и перспективите на съвременното музикално изкуство. Проф. Милена Моллова става лауреат и носител на награда на първото издание на най-престижния световен музикален форум – Международният конкурс „Пьотр Илич Чайковски“ в Москва, Русия (1958). Вече седем десетилетия тя покорява международната и българската публика и достойно защитава реномето на българската музикална култура.

Милена Лазарова завършва НМА „П. Владигеров” в София в класа на проф. Милена Моллова. Близо 20 години живее в Италия, където преподава и концертира. Взима участие и в организацията на фестивали и международни конкурси. От 2008 до 2015 е гост професор в Университета по изкуствата „Чу Гйе”. Има рецитали, камерни концерти и концерти с оркестър в много градове в България, Италия, в Норвегия, Германия, САЩ , Сингапур и Южна Корея. Има десетки първи изпълнения (голяма част от които първи и световни изпълнения) на произведения от български и чуждестранни композитори.

 

Едно от най-интересните нововъведения в програмата на цикъла Солисти-интерпретатори е провеждането на ИНТЕРВЮ-РАЗГОВОР с артистите, което е предвидено за 18:00-18:30 ч. Фоайето на Софийска филхармония и е отворено за публиката.

Приятно слушане приятели и почитатели на качествената класическа музика!

Проф. д-р Милена Шушулова

[1] Алън Тайсън „Моцарт: Изследвания на автографските резултати“ (1987) или по-скорошната „Концертът: Ръководство за научни изследвания и информация“ (2006) на Lindeman.

Подкрепете ни

Теми:
Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата