Нови щрихи към образа на Радичков

11 юни, 2017 19:33 | Книги | Няма коментари

Нови щрихи към образа на Радичков

На 8 юни беше представена нова книга за Йордан Радичков.

Автор е Юлий Йорданов.

 

 

Той е роден в Лом, отговорен редактор на областния вестник „Монт-прес“ в Монтана.

Изданието е тринадесета поред него книга.

 

222

 

 

 

 

 

 

 

Публикуваме рецензията на Драгомир Шопов.

За Йордан Радичков е писано и говорено много, но сигурно има още какво да се добави. С успех го е сторил писателят Юлий Йорданов в книгата си „През февруари при бащата на Януари”. По неговите думи авторът е завладян от „магическата вселена на философа от Калиманица”. Тази вселена Йорданов открива убедително в софийския дом на Радичков, а по-късно – и в многобройните срещи с популярния писател. Една от тях е в 7-мото Велико народно събрание, където писателят е депутат и където, според Йорданов, не се е чувствал много комфортно. Както е известно, Радичков си подава оставката като народен представител. Интересно е словото му пред неговите колеги в парламента, с което аргументира своето напускане с думите: „Никога не бях си представял, че можем до такава степен да занемарим народа си. Озлобление, грубост и безпардонност се разплискваха навсякъде и върху всичко – и от едната, и от другата страна”.

Навлязъл дълбоко в житейския и творческия свят на Радичков, отлично запознат с етапите, през които е преминало изграждането на писателя, Йорданов ни прави свидетели, наред с всичко друго, на драматургическото творчество на своя земляк: „За първи път „Януари” в Монтанския театър”, премиера на „Суматоха” пак там.

За Йорданов тази суматоха е една трагикомична сага. „То всички сме в суматохата на живота и съдействаме за живота на суматохата, обаче малцина са в състояние да я опишат” – четем в книгата. Следват думи за „емблематичната камерна пиеса „Лазарица”, поставена от Крикор Азарян в Народния театър. Режисьорът говори за своето приятелство с Радичков, което оценява като едно от най-хубавите неща в своя живот. Тук може би не е излишно да спомена нещо от творческото кредо на Радичков. Той пише: „Човекът е същество хитро и умно, макар че през живота си повече хитрува, отколкото да усъвършенства ума си. Обикновено накрая остава излъган, обаче това не бива да му се казва”.

Не знам доколко е прав. Мисля, че всеки в своя живот развива ума си, но от думите на Радичков произлиза основната характеристика на неговите персонажи. Не всичко у тях читателят и зрителят може да приеме без известна доза несъгласие, когато става дума за житейска позиция, за морална устойчивост, за плитко хитруване, дори за подигравка… Аз имам сериозни възражения върху някои разбирания на Радичков по отношение на обикновения българин, но не това е целта на настоящите ми бележки.

В никакъв случай не може да се отрече оригиналния почерк на автора, неговата находчива и пъргава мисъл, социалния рефлекс, любопитния диалог и колоритната атмосфера, която той създава. Без съмнение имаме среща с надарен, талантлив човек, някои го наричат философ и мъдрец, но незнам, ако беше жив, дали нямаше да погледне, както само той можеше, с известна доза скептицизъм на тези определения.

Сега – още няколко думи за книгата на Юлий Йорданов. Едно от нейните достойнства е преклонението пред писателя и сполучливия израз на това преклонение, което обхваща впрочем твърде широк периметър. В книгата се пише за дърворезби, посветени на Радичков, за скулптурни творби в различни градове, сред които особено място заема паметникът с автор Георги Чапкънов – Чапа, който казва за писателя: „Накрая той много малко говореше, но каквото и да кажеше, беше безценен дар”. Трябва да споменем още програмата „Прекрасният северозапад”, чието ядро е средношколският конкурс за есе по мотиви от творчеството на Радичков. Заслужава внимание още един конкурс – в Берковица, озаглавен „Светът на Радичков в образи и картини”, пленерите по дървопластика, породени от творчеството на писателя. Всичко това Юлий Йорданов ни поднася с особено чувство на вълнение и на преклонение пред делото на Радичков. Известно е, че той умееше да рисува. В раздела „Реализъм, „ръкуващ” се с фантазията” четем за неговите врабци, вълци и свраки, за прословутия тенец и верблюд, за рисунките му…. Йордан Радичков създаде свой свят с изключително интересни герои – хитри, наивни, понякога по детски непосредствени, но добри. В неговия свят съществуват и мъдри животни. Всички те са родени от едно добро сърце. За добрия човек Радичков пише: „ Добрият човек ще познаеш по огъня. Злите хора оставят след себе си пожарища, добрият човек оставя подир себе си огнище”. Книгата на Юлий Йорданов талантливо е побрала като в пъстър калейдоскоп много факти, явления, образи, думи, снимки, творби, които прибавят ценни щрихи към познатия образ на Йордан Радичков. Тя подсказва нещо много съществено – че в едно трудно време той намираше начин да каже много истини – иносказателно, със силен подтекст. Точно това го правеше различен и обичан.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата