Чиновниците ли ще правят критериите за научните степени?

14 юли, 2017 17:41 | Образование | 1 коментар

Проф. Анелия Клисарова пред Академика БГ

– Проф. Клисарова, защо смятате, че младите учени не са мотивирани да се развиват в България?

– Не е нормално млад учен да започне да пише дисертация, ако за т. нар. малък доктор се заплащат 15 лв. а за доктор на науките – 50 лв. върху заплатата. Това е начин да накараме младите хора да отидат в чужбина – там да защитят дисертации и там да правят своята кариера. Защото тук те не виждат перспектива. От една страна – ниско заплащане, а от друга страна – трудно кариерно развитие. Има дори професори, които са със заплата под 1000 лв. Няма как тогава ние да искаме качество на научните изследвания. За да има качествено научно изследване и качествена наука, това означава качествени учени.

– Имат ли българските учени потенциал или някой оспорва това?

– Нашите учени определено имат този потенциал, но за съжаление не го развиват в нашата страна. Страшно, е че вече има области в науката, които остават без този кадрови потенциал. За да могат тези области да се развиват, особено внимание трябва да обърнем на тези научни направления, които са свързани с българския език, с българщината, с българските ценности. Защото ние казваме – те нямат достатъчно международни публикации. Но не може критериите за развитие на академичния състав да бъдат еднакви за различните направления. Да, трябва да има минимални наукометрични показатели, за да не девалвират научните звания и академичните длъжности. Но тези критерии не са представени пред нас. Кой ще ги прави? Чиновниците от министерството на образованието и науката ли?  Тези критерии трябва да бъдат широко обсъждани с научните общности, дори с депутатите. Защото колкото повече специалисти бъдат включени, то толкова те ще бъздат по-обективни и по-реални. Не бива да ги занижаваме – това би довело до девалвация. Ако пък ги направим недостъпни – то няма да има мотивация за развитие на академичния състав. Ето този оптимум трябва да бъде спазен.

– Това беше едната критика към проектозакона на ГЕРБ. Има ли още?

– Да. Втората ни критика беше за това, че научното жури сега отново се назначава само от ректорите и от научните организации. Беше много правилно предложението то да бъде на случаен принцип. Извинението е дали ще има достатъчно учени в дадена специалност. Не е задължително да са от същата специалност, може да са от същото направление. Но при тези заплати как ще има достатъчно учени? Влизаме в този порочен кръг. Трябва да гарантираме базовите минимални заплати и тогава ще мотивираме хората да се занимават с наука и ще имаме достатъчно учени, за да имаме наистина компетентно жури, което да отговаря на научнометричните показатели, да бъде реално обективно и необвързано. Много полезен текст в закона е – ето, не само критикувам, а и одобрявам – е разделът за плагиатството. При съвременните начини за плагиатство не бива да го допускаме, то трябва да бъде сериозно наказвано. Има държави, където вземат по-строги мерки за плагиатството – повече никога не можеш да се хабилитираш, да получаваш звания и длъжности.

– Това е сериозен проблем.

– Така е. Неслучайно са разработени системи, които да доказват кои текстове са преписани, без да е цитиран авторът или без негово съгласие. Авторските права трябва да се търсят в съда. Това са много сериозни показатели. Още нещо. Когато говорим, че даваме повече правомощия на министъра на образованието и науката относно процедурите – това е администрация. Би следвало жалбите да се отнасят не към МОН, а към Административния съд. Ако изгладим тези различия и основни положения, а ние ще направим предложения между първо и второ четете, Законът за развитие на академичния състав ще бъде в друг вид. Двата законопроекта се допълват взаимно, а не се изключват и не можем да разберем защо мнозинството не подкрепя нашия законопроект. Три са предложенията. Първо, а и в повечето западноевропейски страни   такава е практиката – да има гарантирани минимални заплати за учените и преподавателите. Второто – тези минимални работни заплати в никакъв случай не нарушават автономията на университетите и на институтите. Абсолютно не съм съгласна с тезата на Министерството на финансите, че видиш ли, как ще плаща държавата заплати на учените. Както държават плаща на администрацията и на учителите, нормално е да плаща и на учените. Позорът е в това, че асистентът, който те е учил, е с по-ниска заплата от твоята, когато започваш работа като млад учител. Не казвам да вземат по-малко пари младите учители. Напротив, да повишим заплатите на учените. Иначе алтернативата е Терминал 2.

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Снимка: Архив

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Yun коментира на 21 юли, 2017 г., 09:35 ч.

    Какви критерии и да се сложат пак банаджийте ще си раздават титлите по шуробаджанашка линия, бутате на уж ревящия за науката Никола Малиновски и какво като не ви достигат публикацийки, цитатчета и други. Веднага любовницата му ще ви напише нещо за вероятната роля на бъдещите статийки.
    „До момента са намерени 7 цитата на научните трудове на д-р Димана Назърова,
    което строго погледнато е с 3 цитата по-малко от изискваните от правилника на ИОМТ.
    Обаче, бих желала да обърна внимание на почитаемото научно жури, че представените
    от кандидатката публикации са от последните 6 години“
    http://www.iomt.bas.bg/pages/13/dimana_nazarova/R_Babeva.pdf