Костадин Костадинов: Българчетата трябва да обичат своята история

– Г-н Костадинов, към кои български учебници имате най-сериозни критики?

– Към учебниците по история, естествено, защото историята е предмет, който е в основата на образователната система. Българската държава поддържа образователна система, за да може да превърне малките деца в граждани. Смята се, че възпитанието е функция на системата, а образованието е функция на държавата и то трябва да бъде така направено, че да възпитава у децата добри българи и добри граждани. В момента обаче то нито ги възпитава, нито ги обучава. Няма как човек да стане добър гражданин на своята страна, без да познава историята й и без да я обича. Историята е тази, която възпитава, която предизвиква у децата гордост от тяхното минало и от техния произход. В момента учебниците по история не правят това нещо, напротив. Те представят българската история изключително скучно и суховато, невярно и изкривено, което отвращава децата от собствената им история.

– Вашият учебник по родинознание тази ниша ли запълва? Защо решихте, че има нужда от него?

– Защото видях в учебника на моя син, когато беше в трети клас, какви неща пишеше. Как пишеше за Левски точно две изречения, от които нито едното не беше вярно. Пишеше и за цар Симеон, но той не беше наречен Велики. Пишеше, че е водил много войни с Византия, но от тях не останали никакви следи в българската история. Прочетох встъпителното изречение, което започваше с „Мили деца, вие ще научите от тази учебник, че в България живеят най-различни хора и вие сте част от тях”. Кои са тези най-различни хора – не се казваше. Този учебник може да е за деца в Пакистан, в Непал или в Зимбабве, защото не става ясно. Никъде не се споменават българите. И реших, че трябва да напиша учебник – такъв, по какъвто аз съм учил. Учебникът беше приет изключително добре, близо 400 000, даже вече мисля, че са близо 500 000 тегления има от сайта. Аз го пуснах със свободен достъп, отказал съм се от авторски права, за да може всеки да си го принтира. Най-вече заради българските училища в чужбина – от едно например ми заявиха над 800 бройки, а аз нямам възможност да им изпратя. В крайна сметка учебникът даде на децата и на техните родители това, което всъщност навремето учебниците даваха на нас. Даде им интересен поглед към българската история, без фалшификации и без модерни евроатлантически ориентации, разказана по увлекателен начин и с подходящи илюстрации. Историята трябва да е като приказка, когато е предназначена за малки деца, а не да се държи висок академичен стил. Тя трябва да им хареса. Българчетата трябва да обичат своята история. Никой не е казал, че тези деца после ще станат историци. Но всеки трябва да си познава иторията, от там започва българското самосъзнание. Ние като родители в първите 7 години възпитаваме децата си да бъдат добри хора. Училището трябва да ги възпита и да ги обучи да бъдат добри българи. Но това нещо в момента у нас го няма. Отделно от това че училището няма възпитателна функция. То има само образователна, което е уникален случай. Никъде в света няма образование без възпитание.

– Ако утре станете министър на образованието, с кои спешни промени бихте започнали?

– Първото нещо са учебниците, естествено. Училищата получават учебници за одобрение и имат срок 2-3 дни, и то – почивни. Нормално ли е това? И те самите казват, че трябва да изберат по-малкото зло. На второ място – спирам затварянето на училища и започвам програма за възстановяването на затворените училища. Има села с по 5-10 деца и казват, че учебният процес не можел да върви качествено, когато са малко децата. Напротив, точно обратното е. Навсякъде по цял свят класовете са малки, а при нас са големи. На следващо място – законът за предучилищното и училищно образование просто трябва да се премахне. Законът е вреден в този му вид и трябва да се отмени. Но основното, което трябва да се направи, е да се изхвърли фондация „Америка за България” от българското образование. Защото не може една чужда фондация да определя българското образование. Представяте ли си как се появява една фондация „България за Америка” в Щатите и започва да се меси и да казва на американците: „Ооо, във вашите учебници има прекалено малко за индианците. Трябва да сложите повече. Махнете ги тия пилигрими! Ама каква е тази война за независимост, недейте така”. И как се правят семинари и се образоват американските учители, като им се обяснява, че работят назадничаво, че не може да се преподава по този начин, че не трябва да се възпитава в американски дух и че трябва да се махнат тези американски знамена от училищата.

– Според Вас родителите правят ли нещо да насърчават четенето на децата? И какво ще ги посъветвате?

– Зависи от родителите, те са различни. Има родители, които обичат да четат и децата още от малки виждат, че родителите им са с книги в ръце. Едно дете, което вкъщи има библиотека с няколко хиляди книги, ще чете. Ще го приема за част от ежедневието си. Ако навремето не е имало друго средство за получаване на информация извън устната, сега имаш телефон, таблет, компютър и не се знае какво още ще предложи техническият прогрес. Така че книгата се конкурира в момента с най-различни други форми. Въпросът е да се чете. Дали на хартия или в друга форма – въпросът е детето да усвоява думи, да се развива интелектуално. А за да се случи това нещо, трябва да имат участие не само родителите, но и образователната система. Държавата трябва да пропагандира четенето като важно, ценно и модерно.

– Колко важни са посещенията в библиотеки и музеи за развитието на децата?

– То е много важно, но няма как само учителите или само родителите да се ангажират с тази дейност, а трябва да се работи заедно, както е било винаги. Българското Възраждане затова има такива успехи, защото тогавашното общество създава българска образователна система. Тя е създадена от тях за тях и за техните деца. Българите създават български училища, преди да има българска държава, в резултат на това се появява българската държава. Неслучайно когато се създава българската Екзархия, един от турските паши коментирал: „Гледате ли ги тези, след учителите и поповете идват ония с пушките и пищовите”. Тоест, след национално-църковна и национално- просветната борба идва и национално-освободителното движение. Сега е същото. Когато имаш население, което е образовано, което е със силен български дух и силни ценности, това население е независимо. Но поради тази причина в момента се унищожава образователната система, да се принизи до неговите елементарни низки страсти, за да може да бъде лесно контролируемо, да няма високи цели и високи изисквания. Да се опростачи максимално.

– Разбрах, че работите по нова книга, каква е тя?

– Книгата се казва „Пътеводител на старите български земи”. Всъщност тя ще разкаже за най-интересните обекти на българското културно-историческо наследство в старите наши етнически земи, населени и досега с българи – в Сърбия, Косово, Македония, Албания, Гърция, Турция и Румъния. Сто обекта са, като стоте национални обекта, само че в чужбина. И тъй като голяма част от хората не знаят за тях, някои са чували за някои популярни български църкви. Но колко от тях са чували, че има запазена българска владетелска резиденция на Шишмановци в село Станичене, Княжевацко. Колко от тях са чули, че имаме българска стара българска столица от времето на Самуил, която се намира на остров в центъра на голямото Преспанско езеро? Или за комитското ни гробище в Гърция, където са погребани към 50 воеводи и четници? Колко хора знаят, че гробът на племенника на Хаджи Димитър е в село, скътано в планината Паяк в Беломорска Македония? Или къде е родното място на Капитан Петко Войвода в в днешна Гърция?

– Кога да очакваме тази книга?

– Надявам се до края на годината. Имам още доста работа. Всъщност за всеки обект трябва да се напише по една малка книга – къде се намира, как може да се стигне, къде точно се намира, пътна обстановка, гранични формалности. Ще има и много снимки, за да може читателите да добият визуална представа и да поискат да отидат по тези места, да се почувстват горди от миналото ни, от историята ни, от това, че са българи!

Въпросите зададе Евелина Гечева

Снимка: Архив